Разлика между версии на „Наталия Наришкина“

м
Бот: Поправки в правописа
м (Робот Добавяне: de:Natalja Kirillowna Naryschkina)
м (Бот: Поправки в правописа)
Цар [[Алексей (Русия)|Алексей]] умира през [[1676]] г. и на престола се възкачва синът му цар [[Фьодор III]]. За Наталия настъпват трудни времена. Тя застава начело на рода Наришкини в неуспешната им борба срещу рода Милославски. По време на [[Фьодор III]] тя живее с децата си в московските села Коломенское и Преображенское.
 
[[Фьодор III]] почива през [[1682]] г. и на престола се възкачва десетгодишният син на Наталия, цар Петър I. Той е издигнат от болярската дума, поради физическите и умствени недъзи на по-големия му полубрат Иван. Наталия Наришкина, братята йѝ, Артамон Матвеев и патриархът стават регенти на малолетния Петър I. В отговор по-голямата сестра на Петър и Иван, София Алексеевна, организира бунт на стрелците на [[15 май]] [[1682]] г. По време на безредиците Артамон Матвеев и двама от братята на Наталия са убити, а баща йѝ, Кирил Наришкин, е насилствено замонашен. Думата обявява Петър и Иван за царе, като Иван е издигнат за по-старши от брат си. Техен регент и фактически управник става София, която отстранява Наталия Наришкина от регентския съвет.
 
По време на управлението на София като регент на Петър и Иван Наталия Наришкина не живее в опаност, а в мизерия. Тя получава финансова подкрепа от патриарха и Православната църква. По това време Наталия и Петър продължават да пребивават в село Преображенское.
 
През [[1689]] г. Петър успява да отстрани сестра си София и я затваря в манастир. Той продължaва да управлява заедно с брат си Иван. Наталия се завръща в двора и става негов неформален лидер. Брат йѝ, Лев Наришкин, е назначен за министър на външните работи, но, де факто, оглавява цялото правителство.
 
По настояване на Наталия Петър се жени за [[Евдокия Лопухина]] през 1689 г.
108 034

редакции