Пол Рикьор: Разлика между версии

Творчеството на Пол Рикьор започва след [[Втора световна война|войната]] под знака на ''Философията„Философията на волята''волята“ (1950) и социалната етика (''История„История и истина''истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика (''За„За интерпретацията, есе за Фройд''Фройд“, 1966, и ''Конфликтът на интерпретациите'', 1969), а после до една [[поетика]] на времето и действието (''Живата„Живата метафора''метафора“, 1975, ''Време„Време и разказ''разказ“, 1983-1985, ''От„От текста към действието''действието“, 1986), която скъсва със [[Структурализъм|структуралисткото]] ограничение на езиковата дейност.

''Самият„Самият себе си като някой друг''друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция (''Прочити„Прочити 1''1“, ''Справедливото''„Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да се рови визследва нефилософските извори на философията и най-вече в библейските текстове (''Прочити''„Прочити“ 3, 1994, ''Да„Да мислим Библията''Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува ''Паметта„Паметта, историята, забравата''забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. ''Пътят„Пътят на разпознаването''разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.