Ракево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Grammar corrections: верно; секи; сички; двайсе; дванайсе; |
|||
Ред 66:
По същия начин моми и ергени слагат от тиквеното семе, което е кадено на обредната вечеря и наричат.
За късмет и за здраве се гадае с орехи. Слагат се няколко ореха, които също са взети от обредната трапеза под възглавницата, като се наричат. На сутринта се чупят и ако е наречен орехът за здраве и е хубав - значи здрав ще е човекът, ако е на късмет - късметлия ще е, ако ли пък е червив или костелив - на болест е, на лош късмет, на бедност - ако е празен. Така се гадае и на Нова година.
„На Бъдни вечер как се прави – питата се меси с късметите. Прават се тогива
Нали са праи и тиквеник и първия залък, кои са момичета, взема са и от орехите... се вземат и се слагат под възглавницата. И са пренощува. Сутринта стават и
„От сичко, к’во са сетиш са слага на масата и сушени сливи, орехи, ябълки. Като седнеме и така са пригодиме никой да не става, а фанеме са заръка и станеме сичките заедно като са наедеме – та да са мътат пиленцата заедно. Турнеме и слама под масата и около неги. У оджако големо дръво загн’етеме – пън. Баница напраиме – тиквена и турнеме семки от тикви на масата – заедно с баницата са кадат. И после ги земеме и под възглавницата – да видиме кое име ше сънуваме – с тава име ше е и мъжът (годеникът). И първия залък от баницата, и него. Нижеме после на червения конец тиквено семе и бел лук и ги връзваме на гердани и на ръцете за от болести и лоши работи. Праиме питка с късмети от бело, чисто брашно – първото парче а на Богородица, па на къщата, па от най-дрътия до най менинкото... Чупи са от най-дрътия у къщата...” (Пенка Томова)
В Ракево, както и на много места във Врачанско, вярват, че '''“Мръсните нощи”''' са от Коледа до “дорде са не пресурвака водата” или пък от Коледа до Водици. В тези нощи се спазват редица забрани, най-важната от които е да не се ходи никъде късно нощем, в “злото време”, защото бродят всякакви “г’яволе” - караконджули, вампири, плътеници, вещици и самодиви. Важно е и спазването на друга забрана „да са пазат младите, да не лега мъж при жена”, защото заченатите през Мръсните нощи са съботници или връколаци: „Само през Мръсните нощи да не се зачева и да са не ражда. През Мръсните нощи ше бъде съботник – ше видва плътеници, ша видва... Ше го гази „Мора”... От Коледа до къде са сурвака водата са Мръсните нощи.”(Гълъбица Евденова); „Убави ергени се раждали през Мръсните нощи. Тава, къде са ражда не е човек...Тие (които нямат преграда на носа, имат само една ноздра) са праени през Мръсните нощи и са казват връколаци.” (Пенка Томова)
Ред 76:
Новогодишната вечеря е обредна и на нея задължително присъства питка с късмети, а днес късмети като звънкови монети се слагат и в баницата. В нощта срещу Васил момата, която иска да узнае кой ще е годеникът ѝ и бъдещият ѝ съпруг трябва да постави своето огледало и гребен под възглавницата, за да види в него насън своето бъдеще. За здраве се гадае и с орехи – както на Бъдни вечер: слагат се орехи под възглавницата, като се наричат и на сутринта се чупят – ако ядката е здрава, не е червива, не е изсъхнала или развалена – жив и здрав ще е този, на когото е наречен.
На Васил още в зори тръгват малките сурвакарчета - с накичени дрянови пръчки и сурвакат във всеки дом „за здраве”. Домакините освен сушени плодове, пуканки и орехи, ги даряват и с „железна пара” т.е. монета – „да са звънкови парите”, та да са здрави.
„Три дена го празнуваме Василаки бангията…” – така започва своя разказ за празника леля Цеца или както я наричат всички в селото – Цеца Таркова и с готовност пресъздава всички обреди и ритуали, които се извършват от нея и децата ѝ през дните на празника. През първия ден се приготвя обредна вечеря, която трябва да е изобилна и богата, на трапезата да има „сичко”, та през цялата година да се намира „сичко”. Най-важното е пълнената гъска – „Нема ли гъска, тава не е Василаки”. Преди да седнат на трапезата, стопанинът на дома кади, като слага в (буса) лопатката въглен, а всички останали са станали прави. Докато трае този обред на прозороца гори запалена свещ. Като прекади, всички се целуват. Тогава стопанинът ще вземе сурвачката, която е от дренова клонка, бъклицата с виното и обредния хляб и отива при домашните животни и обикаля и къщата – „сурвака и стоката и като влиза, вика: „Айде, Василаки явела (Василаки иде) - да е пълна къщата и да има всичко.” Масата не я дигам. До
И в Ракево, и в околните села, както навсякъде във Врачанско, на '''Ивановден''' „се поливат” и „къпат” „да са живи и здрави през годината”.
„На Ивановден минуват „поливачи” – къде ти поливат да са умиеш и ти н’ги даваш, фръгаш н’ги пари у котлето, че они носат котле и ти сипват... слагат пари в котлето с водата – за здраве. И нги дадеш мръвка месо, и н’ги дадеш колаче, и н’ги дадеш баница. Минуват по-стари ора – не деца, е така, мъже си и са земат по три-четирима и минуват от къща на къща – носат у котлето вода и некоги имаше кратуни – сипват ти да са умиеш и кой е Иван го фанат и го заведат и го окъпат и дойдат и едът и пият у него. Па на Еванов ден са оди у кръстнико, па са меси баница, па са коля кокошка, па суджук- обиколиш кокошката... и идеш на почит на кръстнико си.”(Гълъбица Евденова)
Ред 116:
“Коги напролет долетат щръковете и крилата им са вални и мръсни, значи дъждовна ще е годината.” (Веселия Думанова)
'''На Благовец''' (25.ІІІ) дворовете се почистват и се палят огньове от сметта. На този ден се вярва, че излизат змиите и гущерите от своите зимовища, а също и че от този ден започва да кука кукувичката. В нейнито благовестие вярват тук хората, а свързаните с първото закукване поверия са все още живи.
“Кукувицата коги та закука и немаш пари у тебе, вечно нема да имаш. Каква работа работиш, коги та закука, цело лето ше я работиш. Затова ше гледаш да си я говедар, я... – да не си по полето – да ти е лека работата. Иначе, ако та закука без пари и на полето – цело лето тава та чака. Така е –
“Като та закука кукувицата трябва да имаш железни пари у себе си – у джоба си – значи през цялата година ше имаш пари, а ако са железни – ше бъдеш и здрав, здрав като железо.”(Любомир Макавеев)
“Кукувицата кога кука требва да си сит, да не си гладен и да имаш пари у тебе. Като та закука така, значи цела година ше имаш пари и ше бъдеш сит.”(Младенка Панова)
Ред 124:
Момите, които ще се кумичат, се чакат край реката. Всяка носи загърната в месалче или кърпа кукла. Заедно отиват на някой вир или по-дълбоко място. Там всяка си отчупва залче от своята кукла и след като го „забележи” или „турне му белег – конче (конец)” го нарежда на бухалката или на по-голяма кора от дърво. Една от момите внимателно я потапя във водата и залците „заплуват” по течението. Участничките в обичая тичат край реката и всяка следи своя залък, като се надява той да изпревари останалите. С този обред се избира кумицата – тя е тази, чиито залък е стигнал първи до предварително уговорено място и е изпреварил останалите. Понякога заедно с момите на реката отива и една по- стара жена – тя ги кумичи – т.е. пуска наредените залчета в реката. След туй момите берат върбови клонки, „опасват се” и увиват венчета, пак „за здраве”. Като се налудуват и попеят край реката, те се запътват към дома на новоизбраната кумица. Там тя ги гощава с попара от начупените кукли, захар и топла вода. От този ден до Великден останалите девойки, които са се „кумичале”, в знак на почит ѝ говеят.
'''Великден''' се празнува три дни : „Три дена музиката свири, три дена (х)оро са играе”, но същинската подготовката за него също е най-малко три дни. Още в четвъртък на Велики четвъртък (или в събота) се боядисват яйцата. „Сеги ги шараме с бои купешки, па некоги не е така...” – припомнят си бабите и разказват, че червените яйца боядисват в боя за вълна, а останалите цветове, като варят различни треви и цветя - жълто, кафяво, зелено получават от кукуряк, коприва, лукови люспи и др. Преди да започне боядисването, всяко яйце се измива старателно и сварява, докато стане „твърдо”, а след като се боядисат всички яйца и бъдат оставени да изстинат и боята да поеме, се „тръкат с вълнено парцалче с малко мазнинка – а они светнат...” Домакинята първо боядисва червено яйце и с него търка бузките на децата – „за здраве”, „да са бели и червени”. В събота се месят хлебовете, „некоги козунак не е имало”, но в по-ново време вместо хлебове се правят козунаци. На самия празник първото червено яйце се поделя между всички в къщата, от него се дава и на домашните животни – то „не се еде цело – вардиш са да немаш чирки”. Децата „се клъцат” и се събират на групички по махали да видят кое яйце ще е „клъцоняка, боеца” и „ше бие сички”. Никола Гаврилов Ганчев (р.1928 г.) разказва: „Спомен от детството ми са яйцата за Великден. Майка ни боядисваше по около 150 яйца за този голям християнски празник. Всички деца ѝ помагахме. Беряхме кукуряк, варяхме го и от него яйцата се боядисваха трайно жълто. Перашките бяха предпочитани със своя червен и зелен цвят. Най-интересния момент настъпваше при деленето на яйцата. На всяко дете майка ни даваше по равно по около
В този ден се разменят гостувания между роднини и близки, а всеки ще “разнесе” по шарено яйце и резен козунак на своите комшии. Момите, които са се „кумичале” гостуват у “кумицата” с перашки и козунак, а от своя страна тя ги гощава. След обеда на селския мегдан се събират и млади и стари в празнична премяна и започват хората, които продължават три дни, като на третия ден всеки ще даде по две яйца на музиката.
| |||