Петър Панчевски: Разлика между версии

{{Биография инфо|

| име= Петър Панчевски

'''Петър Павлов Панчевски''' (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български воененвоеннослужещ, армейски [[генерал]], единственият българин с генералско звание в [[Червената армия]].

Завършва педагогическо училище в [[Лом]] ([[1923]] г.) и участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. След потушаването на бунта емигрира в [[Югославия]], а от [[1925]] г. е в [[СССР]].

Панчевски участва в [[Гражданската война в [[Испания]] ([[1936]]-[[1939]] г.) и във [[Втората световна война]] - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.

Завръща се в България през [[1945]] г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода [[1949]]-[[1950]] г., а от 1950 до [[1958]] г. е [[министър]] на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е и в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]], в така наречения процес "[[Трайчо Костов]]". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.