Разлика между версии на „Петър Панчевски“

м
преп
м (преп)
{{Биография инфо|
| име= Петър Панчевски
| портрет= dot.png
| описание= български и съветски генерал
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Петър Павлов Панчевски''' (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български воененвоеннослужещ, армейски [[генерал]], единственият българин с генералско звание в [[Червената армия]].
 
Петър Панчевски е роден на [[25 януари]] [[1902]] г.
 
Завършва педагогическо училище в [[Лом]] ([[1923]] г.) и участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. След потушаването на бунта емигрира в [[Югославия]], а от [[1925]] г. е в [[СССР]].
 
Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през [[1929]] г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в [[Москва]] ([[1936]] г.).
 
Панчевски участва в [[Гражданската война в [[Испания]] ([[1936]]-[[1939]] г.) и във [[Втората световна война]] - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.
 
Завръща се в България през [[1945]] г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода [[1949]]-[[1950]] г., а от 1950 до [[1958]] г. е [[министър]] на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е и в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]], в така наречения процес "[[Трайчо Костов]]". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
 
Петър Панчевски е [[народен представител]] (1950-[[1961]] г.) и [[посланик]] на България в [[Китай]] от [[1958]] до [[1962]] г.