Залмоксис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: de:Zalmoxis
Правописни поправки: в последствие;
Ред 1:
[[Залмоксис]] е според най-древния извор - "Историята" на [[Херодот]] - полу-митичен цар и бог на тракийското племе [[гети]], които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
 
Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по [[Хелеспонт|Хелеспонта]] (Дарданелите) и по [[Понт]]а ([[Черно море]]), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в [[Самос]] и бил роб (или ученик) на [[Питагор]], в последствиевпоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.
 
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от [[Хезихий]], лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в [[Тракия]], Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.