Ашина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: kk:Ашина
Правописни поправки: источник; источник;
Ред 7:
1. Предците на тюрките живеели на края на ,,голямото блато” и били изтребени от съседно племе. Живо останало само едно десетгодишно момче, на което отрязали ръцете и краката. От гладна смърт го спасила вълчица, която после станала негова жена. След като враговете все пак убили момчето, бременната от него вълчица избягала в оазиса Турфан. Там в една пещера тя родила десет синове. Те се оженили за десет местни девойки, и дали началото на първите десет рода. Един от синовете носил името Ашина, и неговото име станало име на род. Той станал вожд на новото племе (от десет рода). В последствие родовете се увеличили на няколкостотин. Един от наследниците на Ашина – Асян шад, заселил потомците на вълчицата в Алтай (Цин Шан), където станали поданици на жуан-жуаните (жужаните), добивайки и обработвайки за тях желязо. Там племето приело наименованието türk, което съгласно легендата било свързано с местното название на Алтайските планини.
 
2. Предците на тюрките произхождали от владението ,,Со”. Вождът на племето – Абанбу имал седемнайсет братя, един от които – Ичжинишиду, е наречен ,,син на вълчицата”. ,,Со” било унищожено от врагове, а спасилите се родове се разпръснали. Благодарение на свръхестествените способности на Ичжинишиду, неговия род се оказал в най-благоприятно положение. Най-големият му син – Нодулу шад, се заселил в Цянси Чжучжеши (вер. Западен Саян). Към рода на Нодулу шад, се присъединил и собствения род на Абанбу. Синът на най-младата му жена се казвал Ашина. Тъй като се оказал най-силен и ловък, той станал вожд на племето и приел името Асян шад. Наследил го неговия син или племенник – Туу. Синът на Туу – Тумин (Бумин), станал основател на каганата. Подобна генеалогическа легенда привежда и Сима Цян, но този път за усуните. Това бил индоевропейски народ, населяващ поречието на р. Или (в района на ез. Балхаш). В нея се споменава, че след погром над племето, оцеляло само едно момче. То било отхранено от вълчица и врана, която в човката си му носела храна. За различните тюркски генеалогически легенди вж. Кляшторный, С., Древнетюркские рунические памятники как источникизточник по истории Средней Азии. М., 1964.