Исихазъм: Разлика между версии

Не всички кръгове във византийското общество приемат учението на исихазма. Между привържениците му и неговите противници пламват ожесточени спорове. Като най-видни противници на исихазма изпъкват монахът [[Варлаам]], грък, роден в [[Италия|Южна Италия]], и живеещият във Византия българин [[Григорий Акиндин]].<ref name="ис">Цитирано по: История за 8 клас; Автори: Х. Матанов, Г. Сотиров, Л. Станчев; Урок 35: Исихазмът и неговата роля в духовния живот на православния свят. София, 2003, стр.213-217.</ref> Подобно на Григорий Синаит и на Григорий Палама, Варлаам смята, че е важно да се осъществи връзката между Бога и човека. Според него обаче това трябва да се постигне не чрез молитви и уединение, а като се изясни с помощта на древногръцката философия какво представлява Бог. Варлаам твърди, че човек със силата на своите познания и с разума си може да разбере същността на Бога и по такъв начин да постигне единение с Него. Ако исихазмът е учение, което набляга на сляпата вяра, то варламитството е учение, основано на идеята, че до вярата се стига чрез знанието за Бога. Варлаам и неговите последователи осмиват практиката на исихастите и наричат тяхното учение „пъпоумие“, защото, исихастите твърдят, че чрез своите упражнения и чрез особеното положение на телата си по време на молитва, те не могат да видят нищо друго, освен светлината около пъповете си.

 

В края на XIV век срещу паламизма неуспешно се обявява група от известни византийски [[томист]]и (последователи на [[Тома Аквински]] и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята [[Димитър Кидонис]] и [[Прохор Кидонис]].