Лизозома: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
био-мъниче |
Правописни поправки: особенно; финно; |
||
Ред 2:
Особенно много лизозоми има в белите кръвни клетки от различни класове, които участват в не специфичният имунен отговот на организма. Oткрити са от К. де Дюв в началото на 50-те год на 20-ти век.
Лизозомите биват два вида: първични и вторични. Първичните са новосинтезирани органели от [[Апарат на Голджи|Апарата на Голджи]] и все още на са имали контакт с продукт за разграждане. Вторичните лизозоми вече са имали контакт. В тяхната вътрешност могат да се открият остатъци от различни вещества, включително и части от [[органел]]и на собствената [[клетка]], които са били разградени. Лизозомите са
Лизозомите са органоиди и на вътрешната мембранна система на клетката, изпълняваща литични функции те участват в смилането на екзогенните вещества и в елиминирането на отделни вътреклетъчни части ([[автофагия]]). Имат кълбовидна, яйцевидна форма и големина от 0,1 до 0,8 [[μm]].
Изградени са от гранулирана елекртонноплътна маса, наречена [[матрикс]] обграден от двуслойна [[мембрана]], която за разлика от митохондриалната не образува кристи. Гранулираната вътрешност на изозомите съдържа голям брой хидролитични [[ензим]]и, между които значително място заема киселата–фосфатаза, която се смята като маркер на лизозомите. Лизозомите съдържат и други ензими – [[нуклеази]], [[фосфопротеинфосфатаза]] и др. Количеството на [[хидролази]]те в лизозомите е огромно. Лизозомите извършват и самоунищожение на клетките. Някой автори използват автолизис вместо апоптоза и двете означават самоунищожение. Лизозомите се подразделят на първични и вторични. Първични лизозоми – Те са изградени от
* [[Смилателни вакуоли]]
* [[Автолизозоми]]
| |||