Иван Вазов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 90.50.206.251 (б.), към версия на Daggerstab |
|||
Ред 32:
През [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], на която откликва със стихосбирката ''„[[Избавление]]“'', Вазов е писар в [[Свищов]] (при губернатора [[Найден Геров]]), откъдето е командирован в [[Русе]]. След едногодишен престой в града заминава за [[Берковица]]; председател е на Окръжния съд (март [[1879]] — септември [[1880]]). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата ''„Грамада“''.
▲От [[5 октомври]] [[1880]] Вазов се установява в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]]. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като [[депутат]] в Областното събрание от [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната партия]], [[редактор]], [[публицист]] и [[критик]], културен деец и [[писател]]. Заедно със своя приятел и съратник от този период — [[Константин Величков]], в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник ''„[[Народний глас]]“'', от чиито страници води борба срещу [[суспендиране на конституцията|суспендирането на Конституцията]] (''виж [[Търновска конституция]]'')от княз [[Александър Батенберг]]. В началото на [[1881]] е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание ''„[[Наука]]“'' — първото сериозно научно-литературно периодично издание след [[Освобождението]] ([[1878]]). През [[1885]] Вазов и Величков основават списание ''„[[Зора]]“'' — първото чисто литературно списание в [[България]]. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна ''„[[Българска христоматия]]“'', която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.
Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове — цикъла ''„[[Епопея на забравените]]“'', стихотворенията ''„[[Българският език]]“'', ''„[[Към свободата]]“'', ''„[[Не се гаси туй, що не гасне]]“'', ''„[[Новото гробище над Сливница]]“'', повестите ''„[[Немили-недраги]]“'', ''„[[
=== Руски период ===
| |||