Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правописни поправки: случеи; случей;
м Правописни поправки: предверие;
Ред 7:
===Планировка===
[[Картинка:Sv.40.M.plan.jpg|right|thumb|200px|Църквата"Свети Четиридесет мъченици", план]]
Църквите в епохата на [[Втората българска държава]] не се отличават с големина и сложна планировка. Характерни за Търновската школа са сравнително малки кръстокуполни храмове или [[базилика|базилики]]. За сметка на малката си ширина и дължина, църквите се издигат на височина. Често те са изграждани върху цокъл от обработени каменни блокове с височина до един метър. Главният вход по правило е от запад. Следва притвор (предвериепреддверие), наос (същинската част на църквата) и олтарно пространство. Над притвора понякога се издига невисока правоъгълна кула - камбанария ("Свети Димитър Солунски" в Търново, църквата на Асеновата крепост, "Христос Пантократор" в [[Несебър]] и др.). Наосът може да е разделен на кораби (при базиликите) чрез колони или стълбове. Според броя на корабите базиликите могат да бъдат еднокорабни ("Свети [[Димитър Солунски]]" в Асеновата махала, Търново; "[[Боянска църква|Боянската църква]]"), двукорабни ("Свети [[Иван Рилски]]" на Трапезица, Търново) и трикорабни ("Свети 40 мъченици" в Търново, "Свети Никола " в Мелник).
При кръстокуполните църкви ("Йоан Алитургитос", "Христос Пантократор" в Несебър ) барабанът лежи върху четири колони и пандативи. Колоните се свързват със стените посредством арки и пиластри.
Олтарното пространство е оформено с полукръгла или многоъгълна абсида. При някои църкви то е разделено на три части, като страничните (бема и диаконник) служат за съхранение на църковна утвар, одежди и книги. В този случай абсидите обикновено също са три. Допълнително усложнение на плана се явява предапсидното пространство. Сводовете са полукръгли и изградени от тухли.