Никифор Уран: Разлика между версии

'''Никифор Уран''', известен още като Никифор Веста, е [[Византийска империя|византийски]] пълководец, държавник и писател от последната четвърт на X и първите години на XI век, приближен на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]]. След победата си над претендента за престола [[Варда Склир]] през [[979]] г. императорът изпраща Уран в [[Багдад]], по това време столица на династията [[Буиди]], с мисия да накара местния владетел да предаде избягалия Склир. Усилията на Уран са неуспешни и той остава пленник при Буидите години наред, а през 987 г. Склир се връща във Византия и отново вдига бунт срещу императора. След бягството си от Багдад Никифор Уран отново служи на Василий II и получава от него висшия дворцов сан ''магистър''. Играе забележима роля в [[българо-византийски войни|българо-византийските войни]] от това време. През [[996]] г. българите начело със [[Самуил]] побеждават византийците при [[Солун]] и опустошават Гърция. С вързани ръце заради арабската заплаха от изток, Василий II назначава Уран за ''доместик на Запада'' (т. е. управител на балканските владения на Византия) със задачата да се справи с българите. В [[битка при Сперхей|битката при Сперхей]] през [[996]] или [[997]] г. Уран нанася съкрушително поражение на Самуил и слага край на българските нападения в [[Пелопонес]] и Солун. През [[997]]-[[998]] г. Уран нахлува на свой ред в Българиябългарските земи и яги подлага на опустошения, без да срещне съпротива. През 1000 г., когато императорът повежда офанзива срещу България, Никифор Уран е изпратен на другия край на империята като дукс на Антиохия (в [[Сирия]]). Най-малко седем години той служи като върховен военен и административен управител по източните граници на Византия. През [[1001]] г. разбива грузинците, нахлули в областта Тао, и поддържа мира в поверените му области. По този начин дава възможност на Василий II да съсредоточи усилията си срещу Самуил и да завладее обширни райони в България през 1001-1004 г.