Старотюркски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Наполетано (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Наполетано (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 4:
|сем1=Алтайски
|сем2=Тюркски|
|сем3=
|сем4=Древнотюркски
}}
'''Древнотюркският език''' (още ''староуйгурски'', ''орхонски тюркски'') е най-ранно засвидетелстваният тюркски език. Запазен е в надписи на гьоктюрките и [[уйгури]]те от 7 до 13 век. Не може да се смята за предшественик на [[уйгурски език|уйгурския език]], макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като [[чагатайски език|чагатайски]].
Line 14 ⟶ 15:
*'''Караханидски ръкописи''' (11 век), написани с арабска азбука. Включва поема от 6500 двустишия, арабско-турски речник и "Списък с турските думи" от [[Махмуд от Кашгар]].
==Фонетични особености==
Древнотюркският език е /з/- и /ш/-език както и всички съвременни [[тюркски езици]] без [[чувашки език|чувашкия]], който е /р/ и /л/-език. За /р/- и /л/-език се смята и [[прабългарски език|прабългарският]]. Това говори в полза на теорията, че [[огурски езици|огурските тюркски езици]] са се обособили като отделна езикова група не по-късно от началото на първото хилядолетие сл. Хр.▼
*Дрвнотюркският език има девет гласни звукове: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.
*Съгласните звукове биват беззвучни, звучни (вкл. фрикативни) и носови. Те се делят също на
**лабиални: /p/, /v/ (/β/), /m/;
**предноезични: /t/, /d/ (/δ/), /n/;
**палатални: /č/, /y/, /ń/;
**задноезични: /k/ (/q/, /χ/), /g/ (/γ/), /ŋ/;
**шумови: /s/, /š/, /z/;
**ликвиди: /r/, /l/.
▲
==Литература==
* Е. Хелимский. Произхождение древнетюркского чередования р – з и дилемма „ротацизма – зетацизма“. СТ. 1986, 2, стр. 40-50.
<br/>
{{Тюркски езици}}
{{Лингвистика-мъниче}}
[[Категория:Тюркски езици]]
[[категория:Мъртви езици]]
[[de:Alttürkisch]]
| |||