Горани: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори.
 
Горанските села в [[Косово]] (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец и Долни Кръстец (Кръстъц, Кръстац), Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Надморската им височина е между 960 м. (Орчуша) и 1450-1650 м. (Рестелица). Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополье след административното й присъединяване към Гора.
 
Един от най-известните горани в бивша Югославия и Факхрудин Юсуфи, бивш югославски футбулен национал, играч на "Партизан" - Белград и Шалке 04, роден през 1939 в с. Зли Поток.
 
След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000-11000 души. В останалите части на [[Сърбия]] според преброяването от 2002 година живеят 4581 горани, от които по-голямата част - в [[Белград]] (3340 души).
Анонимен потребител