Дръзки (миноносец): Разлика между версии

През 1903 г., въпреки споровете в българската общественост относно нуждата от изграждане на военно-морски флот и съпътстващите ги съмнения за злоупотреби, българското правителство води преговори с френската компания "Шнайдер и сие" за изработката на торпедоносци (миноносци по тогавашната терминология). В началото на 1904 г. български представители, водени от капитан І ранг Пишон, французин на българска служба, подписват договор за изработката на 3 еднотипни торпедоносеца. През 1905 и 1906 година тайно през [[Босфор|Босфора]] торпедоносците са доставени на части в България, където са сглобени и спуснати на вода. Един от тях е наречен "Дръзки". Междувремнно българското правителство поръчва още три торпедоносеца, които влизат в състава на флота през 1909 г. По същия проект "Шнайдер и сие" постороява и няколко торпедоносеца за бъдещия български противник, османския флот. Торпедоносците и учебният крайцер "Надежда" представляват основата на младия българския боен флот през Балканските и началото на [[Първа световна война|Първата световна война]].

 

 

По време на Балканската война 1912-1913 г. българският флот е изправен пред задачата да се бори срещу превъзхождащия го многократно турски черноморски флот, чиято задача е както да подсигурява левия фланг на османските войски в [[Тракия]], така и да блокира и бомбардира българското крайбрежие, като поддържа заплахата за евентуален десант на българския бряг. Друга задача на турските военноморски единици е да подсигурява единствената пряка линия за доставка на военни материали от Германия през Кюстенджа ([[Констанца]]) в [[Румъния]] за [[Цариград]].