Разлика между версии на „Даме Груев“

редакция без резюме
м (съкращение в шаблона)
През 1895 и 1896 година Д. Груев като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с [[Върховен Македоно-одрински комитет|Върховния Македоно-одрински комитет]] и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации.
 
През 1898 г. властта го интернира в Битоля, където впоследствие е назначен за учител от страна на органите на [[Българска Екзархия|Българската Екзархия]]. През август 1900 година е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. През май 1902 г. заточен в Подрум кале в [[Мала Азия]], което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 година е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящето въстание, не може да го спре. Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903 г. е председател на [[Смилевски конгрес на ВМРО|Смилевския конгрес]] на Битолския окръг на ВМОРО. На него Д. Груев заедно с [[Анастас Лозанчев]] и [[Борис Сарафов]] е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещето въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Д. Груев участва активно в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], както и във възстановяването на ВМОРО след неговия злополучен край. Играе ръководна роля в организацията след 1903 г. и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея.
 
През 1904 г. председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, а през следващата година първия общ конгрес на организацията след въстанието - Рилския. Въпреки че на [[Рилски конгрес на ВМРО|Рилския конгрес на ВМОРО]] превес взима противоположното крило на организацията - т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. На 23 декември 1906 година четата на Даме Груев е открита от турските власти край с. Русиново, Малешевско. При завързалата се престрелка той е убит.
Анонимен потребител