Разлика между версии на „Могила“

редакция без резюме
м (Борислав: Оправяне на n-орно пренасочване, #виж Могила (пояснение))
'''Могила''' в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи - '''селищна могила''', формирана от остатъците на дълго съществували селища, и '''гробна могила''' - насипана върху погребение.
#виж [[Могила (пояснение)]]
 
== Селищни могили ==
Селищните могили са останки от [[Праистория|праисторически]] селища, съществували на едно и също място в продължение на хилядолетия. Те се характеризират с много голям диаметър (до стотици метри) и винаги са в близост до водоизточници и източници на прехрана - плодородни земеделски земи, рудници и др. Някои от най-известните проучени праисторически селищни могили в българските земи са при с. [[Караново]] ([[Нова Загора|Новозагорско]]), [[Юнаците]] ([[Пазарджик|Пазарджишко]]), [[Коджадермен]] ([[Шумен]]ско), [[Овчарово]] ([[Търговище|Търговищко]]) и др.
 
== Надгробни могили ==
Надгробните могили са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]] и стават характерен белег на [[траки]]йската религия и култура до края на [[античност]]та. Височината, запазена днес, варира от няколко десетки сантиметра над повърхността на терена, до 20 м. Диаметърът им е значително по-малък от селищните и рядко достига до 100 м. Срещат се поединично, или групирани в могилни [[некропол]]и. В некропола в резервата "[[Сборяново]]", например, са идентифицирани повече от сто могили. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Накои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.
 
Мъртвите са полагани в [[гроб]]ове или в градени [[Гробница|гробници]], над които се извисява могилният насип. Гробовете могат да бъдат вкопани под терена, или да са направени над терена, и след това да е издигнат насипа от пръст. В други случаи, първо е издигана могилата, и гробовете са оформяни допълнително, като в тези случаи те са над нивото на терена. Някои гробове се оформят с каменни стени (цисти), други - с дървени, които обикновено се намират напълно изгнили. Много често могилите покриват гробница, която също може да е строена преди могилата, или след като могилата е насипана. Могилите са използвани за вторични или третични погребения, понякога са били донасипвани. Срещат се и не малко могили без погребения. Най-честата интерпретация на такива могили е, че те са символични погребения - [[кенотаф]]и, които се правят за воини, загинали далеч от родното място. Но ако бяха такива, то в тях трябваше да има предмети, които да означат погребението на липсващия воин, каквито символични погребения често се срещат. Друга хипотеза предполага, че могилите са били някакви други знаци в пространството, например очертавали са форми на [[съзвездие|съзвездия]]. Такова е тълкуването [[Диана Гергова]] на групи могили в некрополите от резервата "Сборяново".
 
Известни тракийски могили с впечатляващи гробници са разкопани в [[Свещари]] [[Разград]]ско, [[Мезек]] [[Свиленград]]ско, десетки могили в [[Казанлък]] и Казанлъшко, [[Стрелча]], [[Шипка]], [[Сливен]] и др.
 
== Литература ==
* Кратка енциклопедия "Тракийска древност", отг. ред. Димитър Попов, Аргес, София, 1993.
* Диана Гергова, Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия, изд. Агато, София, 1996.
 
[[Категория:Древна Тракия]]
[[Категория:ДАнтична религия]]
1758

редакции