Дело срещу лекарите: Разлика между версии

[[съдебно дело|Делото]] срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на [[1951]] г. То е замислено като обвинение срещу видни, приближени до [[Московски Кремъл|Кремъл]], лекари в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през [[1937]] г., в [[процес срещу Бухарин|процеса срещу Бухарин]], подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков ([[бесарабски българи]]н).

 

Делото на практика се подхранва от общата психоза на [[Йосиф Висарионович Сталин|Сталин]], от неговия страх от заговори, както и от подозрителността му към лекарите, особено при влошаването на здравето му през 1953 г. Вероятно тази подозрителност се е дължала на факта, че „вождът“ е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му чрез отровни лекарства, както например случаят с [[Андрей Жданов]]. От друга страна обаче, повод за разследването е откритият от лекар Лидия Тимашук съмнителен метод при лечението на Андрей Александровеч Жданов, довел според нея до смъртта му.

 

 

Сред главните обвиняеми по делото срещу лекарите са: театралният режисьор [[Соломон Михоелс]] (който умира при съмнителни обстоятелства още през [[1948]] г., наречен ''„известен еврейски буржоазен националист“''), д-р [[Борис Шимельович]] (бивш главен хирург на [[Червена армия|Червената армия]] и директор на известната [[Боткинска болница]]), Мирон Вовси (личен лекар на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен [[кардиология|кардиолог]]), Борис Коган ([[терапевт]]) и др.

Лидия Тимашук е наградена от [[Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР|Президиума на Върховния Съвет на СССР]] с орден на Ленин "за помощта, оказана на правителството в делото за изобличаване на лекарите-убийци"