'''Записки за галскатаГалската война''' ([[латински]]: ''Commentarii de bello Gallico'') е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник [[Гай Юлий Цезар]] (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в [[Галия]]. Неговото съчинение е основен източник за [[Галски войни|военните му походи]], но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) "Записките" са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при [[старогръцки език|старогръцкия език]] има съчинението "[[Анабазис]]" на [[Ксенофонт]]).
"Записките" се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар [[Авъл Хирций]], за да се направи връзка между това съчинение и "[[Записки за гражданската война|Записките за гражданската война]]".
