Иконопочитание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Иконопочитанието''' в [[християнство]]то представлява отдаването на почит към [[Икона (християнство)|икона]] като свещено изображение. То е [[догмат]] във вселенската църква, установен на [[седми вселенски събор|VІІ вселенски събор]] в [[Никея]] през [[787]] г. Честването и поклонението пред икона, според учението установено от събора, не представлява служение, нито отдаване на почит към материалите на иконата — дървото, грунда, боите, — а към изобразеният на самата икона. Това е и основната разлика между иконопочитанието и [[идолопоклонничество]]то, при което се обожествява и се служи на самият бездушен, сътворен от човека предмет. Според християнската традиция иконите разкриват ''реалността'', която изобразяват, тоест една икона разкрива даден аспект на някой светец или събитие, които са реално съществували, докато кумирите (идолите) са плод на човешкото въображение.
Преди приемането на догмата от Втория Никейски събор във [[Византия]] някои хора изповядват култ към иконите. Това поражда радикалната реакция в лицето на религиозно-политическото движение известно като [[иконоборство]], което освен към злоупотребите с иконите се обявило против почитането им въобще. Редица византийски императори подкрепяли тази [[ерес]] по социално-икономически и политически причини.
Според църковната история цариградският патриарх [[Герман I]] е първият, който се възпротивява на иконоборството. По това време на византийският престол стоял [[василевс]]а Лъв Исаврянин ([[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]], [[717]]-[[741]] г.), родоначалник на [[сирийска династия|сирийската династия]], останал в историята като владетеля, който започнал борбата с иконопочитанието. Действителната политическа цел на императора била присвояването на поне част от поземлените владения и материални богатства на църквата, за да се пренасочат те за издръжката и оборудването на [[стратиоти|стратиотската]] войска. Друга цел за това било пресичането на [[юдаизъм|юдейската]], [[ислям]]ската, [[манихейство|манихейската]], [[монофизитство|монофизитската]] и др. пропаганда, според които иконопочитанието било идолопоклонничество.<ref>Божилов, Иван (ред.). ''Византийските Василевси.'' Издателство „Абагар“, София, 1997. ISBN 954-584197-4</ref>
След като Герман І е принуден да напусне патриаршеския дом и да се отдаде на монашество в манастир, защитата на иконите поема преп. [[Йоан Дамаскин]], който пише три слова в защита на иконите.
До въвеждането на иконопочитанието в християнството основни [[символ]]ни изображения на [[Христос]] са [[Агнец]]ът и рибата.
== Бележки ==
{{бел1}}
== Външни препратки ==
| |||