Мишо Хаджийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14:
== Биография ==
 
Роден е през 1916 г. в едно от селата на таврийските българи - Инзово (Орманджи), Ногайски (дн. Приморски) район, Украйна. През 1917 г. баща му, който е войник, загива в Петроград (дн. [[Петербург]]),. а поПо време на големия глад през 1921 г. умира и майка му. Мишо Хаджийски е отгледан от дядо си - Иван Хаджийски.
 
През 1930 година завършва прогимназия в Инзово, а през 1933 г завършва Педагогическия техникум в с. Преслав, Таврия, където (до 1936 г.) преподаването е на български език. През 1933 година, преживял глада и масовите изселвания на българи от Таврия, се записва за студент по литература в Киевския държавен университет, а през 1937 година го завършва. Като студент започва да сътрудничи на български вестници в Украйна, по-късно издава няколко книги, сътрудничи и на Българския държавен театър в Украйна.
 
През юни 1941 г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие успямва да избяга и да се добере до родното си село. През 1942 г. през Букурещ успямауспява да достигне до България., където Основнатаосновната му задача е да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на Втората световна война. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите в Украйна" из цялата страна, застъпва се за българите от УкрайнаТаврия и [[Бесарабия]], откарани на работа в Германия, инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. [[Стоян Романски]], проф. [[Борис Йоцов]] и [[Петър Динеков]], писатели като [[Ангел Каралийчев]], [[Стилиян Чилигиров]], [[Никола Фурнаджиев]], литературният критик [[Владимир Василев]], публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към блъгарскитебългарските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През 1944 г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в Добруджа (през 1945 г. по съветско искане почти всички са върнати в България).
 
На 26 септември 1944 г Мишо Хаджийски е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. при втори опит да бъде арестуван се самоубива.