Разлика между версии на „Мишо Хаджийски“

 
== Писателска дейност ==
 
Мишо Хаджийски публикува първите си творби на страниците на българския периодичен печат в Украйна. През 1936 г. излиза първият му разказ - "Мост". Пез 1938 г. е издаден на български език сборникът му с разкази "Разлив". На следващата година написва пиесата "Бановите дворища", поставена от Българския държавен театър в Одеса и придружава театъра по време на турнетата му из българските селища в тогавашната Украинска съветска република, а след лятото на 1940 година - и в присъединената към [[СССР]] Бесарабия.През 1940 г. в Киев е издаден сборникът с разкази на Мишо Хаджийски "Нощите край Лозоватка", година по-късно - репортажната му книга - "Из Бесарабия".
 
След идването си в България Мишо Хаджийски публикува част от творбите си във вестници и списания като в. "Днес", сп. "Просвета", в. Зора", сп. "Отец Пайсий" и др. Оценката на критиката е, че Мишо Хаджийски е многообещаващ автор. През 1943 г. излиза първата му книга в България - "Пуста чужда чужбина", сборник с разкази, посветен на Ангел Каралийчев. През същата година М. Хаджийски издава втора книга - "Българи в Таврия", в която той се изявява и като краевед и историк. В архива му са запазени части от подготвяната му следваща книга - "Стара Таврия", както и планове и чернови за два романа.
 
Основните теми в творчеството на Мишо Хаджийски са свързани с неговия роден край - преселването на българите в Таврия през 1861-1862 г., техния живот в новата им родина и отражението на историческите превратности върху него. В краткия си живот (живял е само 28 години) М. Хаджийски е написал предимно по-кратки прозаични форми, посветени на селския живот в Таврия - факт, който заедно с оценката за достойнството на творбите му е причина неговият изследовател [[Александър Миланов]] да нарече един от материалите си за него: "А можел е да стане Таврийският Йовков".