Разлика между версии на „Мишо Хаджийски“

След идването си в България Мишо Хаджийски публикува част от творбите си във вестници и списания като в. "Днес", сп. "Просвета", в. Зора", сп. "Отец Пайсий" и др. Оценката на критиката е, че Мишо Хаджийски е многообещаващ автор. През 1943 г. излиза първата му книга в България - "Пуста чужда чужбина", сборник с разкази, посветен на Ангел Каралийчев. През същата година М. Хаджийски издава втора книга - "Българи в Таврия", в която той се изявява и като краевед и историк. В архива му са запазени части от подготвяната му следваща книга - "Стара Таврия", както и планове и чернови за два романа.
 
Основните теми в творчеството на Мишо Хаджийски са свързани с неговия роден край - преселването на българите в Таврия през 1861-1862 г., техния живот в новата им родина и отражението на историческите превратности върху него. В краткия си живот (живял е само 28 години) М. Хаджийски е написал предимно по-кратки прозаични форми, посветени на селския живот в Таврия - факт, който заедно с оценката за достойнството на творбите му е причина неговият изследовател [[Александър Миланов]] да нарече единпредговора откъм материалитепоследната сииздадена закнига негона Мишо Хаджийски (Пуста чужда чужбина, София 1994): "А можел е да стане Таврийският Йовков".