Димитър Влахов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
 
== Политически възгледи ==
 
Като ръководител на Солунската организация на ВМОРО през 1903-1904 г. Влахов не се отличава от останалите дейци на ВМОРО, борещи се за автономия на Македония и [[Одринско]] и за защита на българското население. След 1908 г. в качеството си на депутат в Отоманския парламент Д. Влахов неведнъж се застъпва за икономическите и политически права на българите в Македония и ги нарича именно по този начин.
 
През 1911 г. Д. Влахов прави опит да създаде в Отоманския парламент група от привърженици на идеята за Балканска федерация.
 
По това време, въпреки социалистическите си идеи той се ползва с доверието на българските власти. Българският дипломатически представител в Солун [[Атанас Шопов]] го определя като "интелигентен и енергичен момък". Подобно отношение и впечатлението, което прави Влахов с речите си в парламента в [[Цариград]], му дава възможност да заеме редица дипломатически и административни постове. Като български окръжен управител на Прищина през 1916 г. Димитър Влахов неведнъж се обръща към военните власти в Скопие с напразни предложения цели албански села да бъдат запалени заради размирността на някои от техните жители.
 
След [[Първата световна война|Първата световна война]] идеите на Димитър Влахов също не се отличават съществено от тези на ВМРО - борба за единна и независима Македония. Постепенно обаче той еволюира в посока на комунизма, а впоследствие и към провъзгласения от [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] македонизъм. В излязлата през 1926 г. в Прага книга "Изменниците на македонското дело", в която се атакува ВМРО на [[Иван Михайлов]] и [[Александър Протогеров]] Д. Влахов и неговите съидейници все още употребяват термините "македонци" и "българи" като синоними. В края на двадесетте и началото на тридесетте години на 20 век Д. Влахов и една част от дейците на ВМРО (об) приемат, че монозинството отнаселението в Македония не е българско, а принадлежи към отделна македонска нация (народ).
 
След 1944 г. Димитър Влахов е свидетел на разправата във Вардарска Македония с инакомислещите, включително с някои от своите бивши другари, отказали да приемат македонизма на Втора Югославия (1944-1991). Все пак, в издадените посмъртно, през 1970 г. в Скопие негови "Мемоари" на немалко места прокрадват признания, че в през 19 и в началото на 20 век мнозинството от населението в Македония се е наричало българско, а терминът "македонец" е имал географско значение: "''Кога зборувам за македонскиот народ ги имам предвид на прво место македонските Славjани. Под името македонски народ по тоа време мекодонските деjатели го разбираа целото население на Македниjа, т.е. зборот Македонци имаше поскоро географски карактер ...Кога револуционерната организациjа беше основана и почна да работи, jа започнува своjата работа наjнапред среде оние македонци кои се викаа Бугари..."'' (с.21)