Комит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Във Франкската империя и Френското кралство: ново подзаглавие, допълнения |
още за франките + известни графове, свързани с България |
||
Ред 1:
'''Комит''' е длъжностна, впоследствие благородническа, титла, която е предадена от късната [[Римска империя]] на редица средновековни държави, в т. ч. и на [[Първа българска държава|Първото българско царство]], и се запазва в изменени форма и съдържание
На латински език "комит" (''comes'', мн. ч. ''comites'') означава буквално "спътник", "последовател". Тази форма търпи много изменения според езика на народите, възприели титлата в своята държавна и обществена организация. В немския език се е утвърдила формата "граф" (''Graf'')<ref>Виж значението на [http://lehre.hki.uni-koeln.de/drw-cgi/kleioc?_kleioprot=0010KlDRW&_1=datendrw&doexec=v&cat2use=lemmata&execterm=Graf "Graf"] в [http://drw-www.adw.uni-heidelberg.de/drw/ Deutsches Rechtswörterbuch] (15.2.2008)</ref>, равнозначна на френската ''comte''<ref>Справка за "comte" в [http://www.eurodict.com/ Eurodict. Free Online Dictionary] (15.2.2008)</ref> и английската ''count''<ref>Справка за думата "count" в [http://www.merriam-webster.com/dictionary Merriam-Webster's Online Dictionary] (15.2.2008
== Комит в Римската империя ==
Ред 8:
На границата между IV и V век ''Comes Orientis'' e управител на [[Сирия]] и [[Палестина]] в източните покрайнини на империята.<ref>Bury, J. B. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/2*.html History of the Later Roman Empire, Macmillan & Co., 1923, p. 27], взето от B. Thayer, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/home.html LacusCurtius: Into the Roman World] (14.2.2008)</ref> В римската армия по същото време служат ''Comites rei militaris'', всеки от които командва полевите войски (''comitatenses'') в дадена административна област (диоцез)<ref>Bury, J. B. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/2*.html History of the Later Roman Empire, p. 36], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/2*.html#note37 n. 37]</ref>. Комити (''comites domesticorum'') са и командирите на онази част от гвардията на императора (''Domestici''), която не само се грижи за личната сигурност на владетеля, но, за разлика от други гвардейски части като ''схоларианците'', може да бъде използвана за специални мисии далеч от императорския двор<ref>Bury, J. B. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/2*.html History of the Later Roman Empire, pp. 37-38]</ref>.
== От Франкската империя до
През [[VI век]] титлата ''comes'' е възприета от [[франки]]те, които я използват редом с титлата ''
От IX в. повечето графства носят името на един главен град, в който е концентрирано цялото управление – това право официално им е предоставено от [[Шарл I (Франция)|Шарл I Плешиви]] през ([[877]] г.){{факт}}. Във френската аристокрация се установява следната йерархия: графът ('''comte'''), който обикновено е подпомаган от виконт (''vicomte''), стои над благородническата титла барон (''baron''), но е задължен да изпълнява васални функции по отношение на маркиза (''marquis''){{факт}}.
Ред 15:
През [[1564]] г. [[Шарл IX (Франция)|Шарл IX]] узаконява правото на френската корона да присъединява графства, останали без мъжки наследници{{факт}}.
След революцията от 1789 г. титлата "конт" ("граф") губи политическото си значение във Франция. Възстановена двайсетина години по-късно от император [[Наполеон I]], тя остава обозначение за благороднически произход или отличие за висши държавни служители. Това значение се запазва частично и в зависимост от регионалните условия през целия XIX и в началото на XX в. в [[Германия]] и [[Австро-Унгария]] (''Graf''), [[Русия]] (''граф''), [[Испания]] (''conde''), [[Италия]] (''conte'') и други европейски държави.<ref name="clasenccount"/>
== Комит в ранносредновековна България ==
{{Основна|Комитат}}
По време и след голямото разширение на Първото българско царство през IX в. комитът е потомствен областен управител, който дължи положението си на владетеля. Една от най-ранните прояви на български комит, отбелязана в оцелелите исторически извори, се отнася към управлението на хан [[Пресиан]] (836-852 г.)<ref>Лъв Граматик, [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_V/156.gif Гръцки извори за българската история, т. V, стр. 156]; Жеков, Ж. България и Византия VII-IX в. - военна администрация, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2007, ISBN 978-954-07-2465-0, стр. 254</ref> Известни са имената на няколко комити от по-късно време – Таридин (управител на част от [[Македония]] при [[Борис I]]), Дристър (при [[Симеон I]])<ref>Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България, Изд. "Просвета", София 1994/1995, стр. 104, 359</ref> и др. Комит е и бащата на цар [[Самуил]] – [[Никола (комит)|Никола]]. Затова в историческите извори и изследвания Самуил и тримата му братя често са наричани [[комитопули]].
== Известни графове от българската история ==
* [[Балдуин Фландърски|'''Балдуин Фландърски''']] - граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и Ено, участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] (1202-1204 г.) и първи владетел на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Пленен от българския цар [[Калоян]] в [[битка при Одрин|битката при Одрин]] през 1205 г.
* [[Николай Игнатиев|'''Игнатиев''']], Николай Павлович (1832-1908) - руски дипломат, посланик в [[Османска империя|Османската империя]] през 1864-1877 г., съавтор на проекта за [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] и пълномощник на [[Русия]] при сключването му на 3 март 1878 г.
== Източници ==
|