Битка при Сетина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Войната през 1017 г.: препратка към самото Сетина
Ред 7:
През 1017 г. Василий II нахлува за пореден път в България с голяма армия, в която служат и руски наемници. Цел на похода му е крепостта [[Костур (град)|Костур]], която осигурява контрол върху пътищата между византийските владения в [[Тесалия]] и по крайбрежието на днешна [[Албания]]. Част от силите си императорът изпраща заедно с пълководците Константин Диоген и Давид Арианит да опустошат [[Битолско поле|Пелагонийското поле]]. Самият император превзема няколко малки български крепости, но Костур се оказва непревземаем.<ref name="zlat725">Златарски, История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 725-728] (взето на 17.1.2008)</ref><ref name="GIBI289">Гръцки извори за българската история - [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu ГИБИ, том VI], с. 289-290 (17.1.2008)</ref>
 
По същото време управителят на Перник и областта около [[София|Сердика]] Кракра събира войски и в съгласие с Иван Владислав подготвя удар срещу византийците в Североизточна България, която е под византийска власт от 1000/1001 г. Известéн за преговорите на Кракра с [[печенеги]]те, Василий II е разтревожен за дунавската граница и предприема отстъпление от Костур. Българското контранастъпление в Подунавието не се осъществява, поради отказа на печенегите да го подкрепят. Научавайки за това, византийският император отново навлиза в териториите, контролирани от българите. Крепостта [[Сетина]], разположена между [[Острово (Ном Пела)|Острово]] и Битоля южно от завоя на [[Църна|Черна]], е превзета.<ref name="zlat725"/><ref name="GIBI289"/>
 
Цар Иван Владислав се разполага с войските си близо до византийския лагер. За да го отблъсне, Василий II изпраща срещу него военачалника Константин Диоген със силни отряди. Диогеновите войски попадат в клопка, устроена от българите, и са силно притиснати. Опасявайки се от разгром на своя военачалник, 60-годишният император повежда лично останалите си войски към полесражението. Българите разбират за това и отстъпват, преследвани от Константин Диоген. Според византийския летописец [[Йоан Скилица]] битката завършва с тежко поражение на българите, които дават много убити и двеста пленници<ref name="zlat725"/>.<ref name="GIBI289"/><ref>Runciman, S., A history of the First Bulgarian Empire, , London 1930, [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_3.htm pp. 247-248] (25.1.2008)</ref>