|
}}
Професор '''Андрей Николов Староселски''' е патриархът[[България|български]] на българската скулптора[[скулптор]], работил в [[Италия]] и [[България]].
== Биография ==
Андрей Николов е много голям наш пластик - един от първите основатели на скулптурата в България. Бил е дълги години в Италия. Овладял е карарския мрамор. Изваял е чудесни шедьоври като "Дух и материя", "Копнеж", много женски и детски портрети. Оставил е голяма диря в нашата скулптура.
Още първите стъпки на младия скулптор след напускането на студентските ателиета показват неговия талант и решимост да се посвети изцяло на изкуството. В края на 1903 г. той постъпва в класа на Антонен Мерсие в Ecole des beauv arts в Париж и професионалните му умения бързо получават заслужената оценка - той е приет да покаже свои скулптури в престижния годишен Салон на френските художници. Завръщайки се в България, той работии по паметника на загиналите в Сръбско-българската война офицери и войници от 3-ти Бдински полк (Видин) и участва в изложбата на Съюза на южнославянските художници "Лада" в Загреб през 1908 г. С тези изяви Андрей Николов стабилно и уверено доказва своите възможности и в резултат на това е поканен за редовен преподавател по скулптура в Държавното художествено-индустриално училище. Обявяването на I световна война заварва художника в Рим, където е командирован от Министерството на финансите, за да наблюдава приготовлението на клишетата за пощенски марки, поръчани от българското правителство, и през следващите 14 години той остава във Вечния град. Още от самото начало на римския период усилията на Андрей Николов са насочени изцяло към вписване в новата културна ситуация и към постигане на безспорен успех и трайно присъствие в полето на италианската скулптура. Рим, по думите на Боян Дановски, го приема като свой законен син, син на единствената велика майка: Изкуството. Напълно закономерно идва и признанието от страна на художествената критика. В редица изложби творбите му се радват на особено внимание. Те "дишат светла пластичност" (А. Маратини), а на техния автор често е отреждана палмата на първенството сред редица италиански скулптори като Амлето Каталди, Еркове Дрей или Арналдо Дзоки. Авторитетни италиански изкуствоведи откриват в неговите поетични мраморни изваяния съвършенство, присъщо само на най-големите майстори. Творчеството на Николов категорично показва на италианските зрители, че България е "родина на хора, способни на най-чистите прояви на цивилизацията". Подобни възторжени оценки не идват незаслужено, защото денонощието в ателието на "Виа Маргута" N 55 е изпълнено с непрестанна работа. Именно в този период, наред с често споменаваните от критиците "Вечният идол" и "Свян", Андрей Николов създава своите най-зрели произведения. Сред тях са "Детски сън" и "Пълзящо дете", изпълнените със символичен смисъл "Дух и материя", "Чочара" и "Копнеж", портретите на Валентина Донини, Джузепе Кашман и на Клелия Петити. Изпълнява портрети на видни български интелектуалци от различни области на културния живот, политици и индустриалци - Иван Вазов, Александър Балабанов и Елин Пелин, Александър Стамболийски, Кръстю Раковски, Александър Малинов и Иван Ев. Гешов, Кирил Христов, Стоян Михайловски и цар Борис III, редица детски образи и голи тела. "Изкуството на Андрей Николов - ще напише критикът Франческо Сапори в обширната си статия в сп. "Емпориум" - иде направо от природата... Чуждо на всякакво хитруване, то не се измъчва в безплодни теории. Топло от кръв като младо тяло, то съдържа в пролетната пищност на формите една жива и трептяща духовност". С не по-малко внимание следят вдъхновената работа на скулптора и неговите приятели в България. Александър Балабанов и Елин Пелин често го канят да покаже работите си и в София, а когато и премиерът Ал. Стамболийски в ролята едновременно на гост и модел преминава през ателието, поканата придобива изцяло официален характер. Думите на тези личности го зареждат с ентусиазъм и в края на 1922 г. изложбата вече е факт. Тя се радва на всеобщо внимание и искрено възхищение от страна на художествени критици и публика, като на Андрей Николов е присъдена за първи път наградата за скулптура (съгласно приетия през същата година Закон за поощрение на родната литература и изкуство). Творчеството на Андрей Николов в тези години вече е много популярно и харесвано, а името му се ползва с всеобщо уважение не само в Италия. При участието му в организираната през 1926 г. българска изложба в Прага лично президентът на Чехословашката република - Томаш Масарик, откупува неговата скулптура "Мечта". Когато през 1927 г. решава да напусне окончателно Италия, за да се върне в родината, Андрей Николов деликатно отклонява предложението да приеме италианско поданство и да остане да живее и работи в Рим - той знае, че България се нуждае от неговото изкуство. Завърнал се в София, скулпторът пълноценно се включва в кипящия културен живот в страната. В началото на 30-те години отново е професор в Художествената академия, като през 1937 г. е избран и за неин ректор. Ръководейки едно от скулптурните ателиета, Андрей Николов се стреми да създаде онази благоприятна атмосфера, в която всеки студент може да се развива по собствен път. Това разкрива неговия преподавателски такт, гарантиращ запазването на индивидуалните заложби и свободата при тяхното осъществяване. Успоредно с тази дейност Андрей Николов трескаво работи над паметника на "Незнайния воин", моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина, излага своите кавалетни пластики в художествените изложби и взема участие в големите скулптурни конкурси, обявявани в страната. Социално-политическите катаклизми от септември 1944 г., които се отразяват силно и върху сферата на изкуството, не засягат пряко Андрей Николов. В последвалите години вече в напреднала възраст скулпторът работи с по-бавни темпове, създава сравнително малко кавалетни творби, ръководи колективи от млади свои колеги в конкурсите за различни паметници. Андрей Николов изминава дълъг творчески път и на изкуството, което създава, е съдено да изиграе сериозна роля за израстването и формирането на скулптурата в България. След натурализма или академичния подход в работите на първите български скулптори, творчеството на Андрей Николов представлява нов етап в развитието на пластиката. Неговият облик придобива завършен вид под влиянието на преките контакти с водещите тенденции в съвременната европейска скулптура. Този облик е следствие на необходимостта от насищане и обогатяване на академичната традиция с по-жива пластична изразителност, която трябва да се превърне в решителен тласък към изравняването с общоевропейските темпове на развитие от първите десетилетия на новия век. Това е периодът, когато началните стъпки, направени от малобройните български скулптори в края на XIX век и самото начало на ХХ век, се нуждаят от съобразено с времето си продължение. Именно Андрей Николов намира възможност да доразвие по подходящ начин заложеното в основите на българската скулптура - и този начин за него е неразривно свързан с облика на европейската пластика. Изкуството на Андрей Николов изиграва ролята на своеобразен катализатор в развитието на пластиката в България, в решителното утвърждаване на авторитета и присъствието на кавалетната и монументалната скулптура в художествения живот на страната, в разширяването на нейния тематичен обхват и стиловото й обогатяване. Негова е и заслугата тя да получи полагащото й се авторитетно признание от страна на критиката в Италия, Чехия, Германия и Франция, да бъде оценена по достойнство като присъствие в реалната европейска художествена ситуация. Значимостта на идеите, които са в основата на произведенията на Андрей Николов, психологизмът на образите, пластическото съвършенство правят изключително значим приноса на художника в историята на българското изобразително изкуство. Той съумява да проникне във вътрешния свят на човека, да направи скулптурния образ изразителен и емоционално наситен, успява да накара зрителя не само да го наблюдава, но и да се почувства обвързан с него, да мисли и съпреживява. Потапя го в един свят, където физическата и духовната красота са неотделими, където царува благородната изтънченост. Затова напълно обосновано прозвучават думите на Сирак Скитник, изречени за неговото изкуство: "Андрей Николов (...) изхожда от земята, за да ни покаже, че тя би била по-човечна и съвършена, ако внесем в нея поне малко от мечтата. Че и на земята ний носим божественото в душата си."
== Творби ==
* "Фани", 1906
== Външни препратки ==
* [http://www.redhouse-sofia.org/bg/andrei_nikolov.html Кой е Андрей Николов?]
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2114/skulptur.htm Статия за Андрей Николов във вестник "Култура", брой 3, 28 януари 2000 г.]
{{българи-мъниче}}
|
