Разлика между версии на „Ватрослав Ягич“

м
м (external link correction)
}}
 
'''Ватрослав Ягич''' (Vatroslav Jagić) ([[1838]] - [[1923]]) е [[Хърватска|хърватски]] езиковед, един от най-изтъкнатите [[славистика|слависти]] от втората половина на [[19 век]].
 
== Живот ==
 
Ягич е роден на [[6 юли]] 1838 г. във [[Вараждин]], където посещава основно училище и първите гимназиални класове. Гимназия завършва в [[Загреб]]. Тъй като има особен интерес към [[филологията]], той заминава за [[Виена]], където следва [[класическа филология]], а при [[Франьо Миклошич]] слуша лекции по [[славистика]], на която впоследствие се отдава изцяло. След като завършва [[Виенски университет|Виенския университет]], Ягич се връща в Загреб, където е гимназиален учител от [[1860]] до [[1870]] г. През [[1869]] г. е избран за редовен член на ''[[Южнославянска академия на науките и изкуствата|Южнославянската академия на науките и изкуствата]]'' (JAZU) и за член-кореспондент на [[Санкт Петербург|Петербург]]ската академия на науките.
 
През [[1871]] г. Ягич напуска държавната служба и заминава за [[Лайпциг]], където защитава докторска дисертация на тема ''Коренът„Коренът -де- в славянските езициезици“'' (''Das Leben der Wurzel de in den slavischen Sprachen'').
 
По препоръка на [[Исмаел Стрезневски]] Ягич бива избран за преподавател по славистика в [[Одеса]] като прекарва една подготвителна година в [[Берлин]] и Петербург. През [[1874]] г. заминава за Берлин, където става първият преподавател по славистика в [[Университет Хуболт|Университета Хумболт]], където остава до [[1880]] г. След това заминава за Петербург, където преподава славистика. През [[1886]] г. наследява [[Франьо Миклошич]] и става професор по славистика във Виенския университет, където работи до пенсионирането си през [[1908]] г. Почива на [[12 август]] 1923 г. във Виена, но е погребан в родния си град.
 
== Научна дейност ==
 
Научни трудове по [[литературознание]] и [[езикознание]] Ягич започва да публикува в бюлетините на Загребската гимназия, където работи като учител. През [[1860]] г. започва заедно с [[Франьо Рачки]] и [[Йосип Торбар]] да издава ''Книжевник„Книжевник“'' ''списание за хърватски и сръбски език и история и естествени науки'' (''časopis za jezik i poviest hrvatsku i srbsku i prirodne znanosti''), в което публикува няколко труда по хърватски език, заслужаващи внимание: ''Нашият„Нашият правописправопис“'' (Naš pravopis), ''Бележки„Бележки върху нашия синтаксиссинтаксис“'' (Primjedbe našoj sintaksi), ''Из„Из миналото на хърватския езикезик“'' (Iz prošlosti hrvatskoga jezika). С усърдие сътрудничи в изданието на Южнославянската академия ''Рад„Рад“'', където публикува редица статии, между които ''Материал„Материал за глаголна палеографияпалеография“''(''Građa za glagolsku paleografiju''), ''Подмладена„Подмладена вокализация в хърватския езикезик“'' (''Pomlađena vokalizacija u hrvatskome jeziku'') и др. Ягич е сред инициаторите за издаването на поредицата ''Стари„Стари хърватски писателиписатели“'' (''Stari pisci hrvatski'').
 
=== Архив за славянска филология ===
 
След пристигането си в Берлин през 1871 г. започва да издава първото по рода си списание ''Archiv„Archiv für slavische PhilologiePhilologie“'' (''Архив за славянска филология''), чийто редактор е цели 45 години. Чрез това списание Ягич събужда интерес както у учените, така и у обикновените хора, към [[славяни]]те, към техните езици и култура. Това списание до голяма степен допринася за утвърждаване на славистиката, на нейната [[сравнително-исторически метод (лингвистика)|сравнително-историческа методология]] и на нейното значение като научна и академична дисциплина.
 
=== История на славянската филология ===
 
След като се установява във Виенския университет, у Ягич се поражда идеята да издаде енциклопедия по славянска филология. Неговият труд ''История„История на славянската филологияфилология“'' (''История славянской филологии'') (Петербург, [[1910]]) се появява в резултат на този негов замисъл. В него е обхванато развитието на славянската филология от началото до края на [[19 век]].
 
=== Издател на стари текстове ===
 
Особено интензивно Ягич се занимава със [[старобългарски език|старобългарския език]], за който доказва, че е базиран върху южнославянски диалект, като оборва т.нар. ''панонска теория'' за произхода му.
[[Винодолски закон|Винодолския закон]], [[Полички статут|Поличкия статут]] и др.
 
Освен това, Ягич е известен познавач на [[глаголица|глаголическата]] писменост. През [[1911]] г. в Санкт Петербург издава труда си ''Глаголическа„Глаголическа писменостписменост“'' (Ягич И. В., Глаголическое письмо, Энциклопедия славянской филологии, в. III, СПБ., 1911).
 
Към края на живота си Ягич изучава живота и творчеството на [[Юрай Крижанич]] ([[1618]]-[[1683]]), [[доминиканство|доминикански]] проповедник, проявил значителен интерес към [[панславизъм|панславизма]] и сътрудничеството между [[католицизъм|католицизма]] и [[православие|православието]].
 
=== Връзка с Хърватска ===
 
Въпреки че по-голямата част от живота си Ягич прекарва извън Хърватска, той не прекъсва връзките си с нея. След идването си във Виена редовно следи всички събития, свързани с [[хърватска филология|хърватската филология]] и дори директно се намесва, както напр. при представянето и полемиката около ''Речника на хърватския език'' (''Rječnik hrvatskoga jezika''). Хърватските националисти обаче не оценяват просветителското дело и голямото значение на научната дейност на Ватрослав Ягич и го критикуват остро, понеже не участва в политическия живот в Хърватска.
 
Ватрослав Ягич е не само един от най-големите учени в историята на славистиката, но и един от най-плодотворните. По думите на хърватския езиковед [[Йосип Хам]] Ягич е „написал толкова, че ако се препечата, ще се стане библиотека от 100 книги, всяка по двеста страници”страници“.
 
== Ягич в Русия и Украйна ==
 
В [[Русия]] и [[Украйна]] считат Ягич за свой учен, поради изключителния му принос към славистиката в тези страни. Там той е известен под името ''Игнатий Викентьевич'' или ''Игнат Викторович'' (в Русия) и ''Ігнатій'' или ''Гнат Вікентійович'' (в Украйна).
 
== Външни препратки ==
 
* [http://www.moljac.hr/biografije/jagic.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на хърватски)
==Външни препратки==
* [http://litopys.org.ua/ukrmova/um147.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на украински)
 
*[http://www.moljac.hr/biografije/jagic.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на хърватски)
*[http://litopys.org.ua/ukrmova/um147.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на украински)
 
 
[[en:Vatroslav Jagic]]
[[hr:Vatroslav Jagić]]
 
[[Категория:Славянска филология|Ягич, Ватрослав]]
[[Категория:Езиковеди|Ягич]]
[[Категория:Хърватски учени|Ягич]]
 
[[en:Vatroslav Jagic]]
[[hr:Vatroslav JagićJagić]]
41 517

редакции