Тръстеник (област Русе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 117:
Част от черкезите избягват по посока на гр. Русе, след което се изселват окончателно от селото, а други са избити от местното население.
4. Руско - турската освободителна война и Тръстеник
Руско - турската война от 1877 - 1878 г. е завършекът на многогодишните борби на българския народ за освобождението му от османско иго. Пиргово, Мечка, Тръстеник, Обретеник, Кацелово, Бяла и много още селища в Русенския край, са свидетели на героизма на руските войни - бендерци, ахтирци, тирасполци, азовци, украинци, героизъм, който не отстьпва на този при Шипка и Плевен.
Срещу Източната турска армия в този регион се сражава Русчушкият (Източен) отряд, в който влизат XII и XIII армейски корпуси, с обща численост 75 000 бойци, под командването на княз Алексанър Александрович - бъдещият цар на Русия -Александър III. Отрядът има за задача да отстоява на напора на турските войски в района на градовете Русе - Варна - Шумен - Силистра38. Русчушкият отряд преминава Дунава на 3 юли 1877 г. Отрядът настьпва към градовете Бяла и Русе. Командир на XII корпус е княз Владимир Александрович, а на XIII - ген. Ган, заменен по-късно от ген. Дондуков - Корсаков. Началник на щаба е ген. Вановски.
Руските войски, без особена съпротива, преминават река Янтра и превземат град Бяла, след което се разполагат на открито поле по протежение на фронтовата линия по река Лом и около селата Мечка, Тръстеник, Иваново, Пиргово, Обретеник, Сваленик и др. Сраженията, които стават тук, до голяма степен определят изхода на войната. Русчушкият отряд има задачата да отблъсне 100 000 : Източна турска армия под командването на Мехмед Али паша. Численото надмощие на турската армия и създава благоприятната възможност да нанесе решителния удар над Русчушкия отряд, но нерешителният Али паша не използва това положение. Едва след пораженето при Шипка, в края на септември, той започва да действа. Но и двете му атаки са неуспешни. Опитите на Мехмед Али паша, а по-късно и на сменилия го като главнокомандващ Сюлейман паша, да пробият фронтовата линия и да отидат на помощ на обсадения Плевен, завършват неуспешно ".
В продължение на няколко месеца XII и XIII корпуси отстояват силните атаки на неприятеля. Най-решаващите и ожесточени сражения в този район се водят на позицията Мечка - Тръстеник на 26 ноември и 12 декември 1877 г. Сраженията са съпроводени от крайно лоши атмосферни условия - в началото - дъжд, след това - поледица, а накрая обилен снеговалеж и виелица.
При сражението на 26 ноември срещу русите е насочена 30 000 турска армия, под командването на Сюлейман паша, а за отбраната на тази позиция русите разполагат само с 15 000 бойци пехотинци, начело е княз Владимир Александрович. Противникът насочва значителни сили срещу главната позиция при село Мечка. Придвижването се съпровожда от силен пушечен огън. Когато турците се приближава г на 150 крачки, русите се вдигат на атака и ги отблъскват. Следващият удар е насочен срещу центьра и десния фланг, но с спрян от силния удар на руските войски. Те отбиват неприятелските атаки и преминават в 11 - часова контраатака, като успяват да овладеят отново село Мечка. Турците са изтласкани и от село Пиргово и на 26 ноември главната позиция при Мечка е възвърната.
След като планът на Сюлейман паша да извърши пробив в Русчушкия отряд се проваля, след близо двуседмично приготовление, той се подготвя за повторна атака на руските позиции. Този път той зръгва с двойно по-голяма армия от 46 440 войници. Руското командване узнава за намеренията на противника и бързо организира силите си за съкрушителен удар, който решава изхода на военните сражения в този район.
При второто настъпление на 12 декември руските позиции са разположени на североизточните височини край село Тръстеник, а турците заемат позиции на височината при хан „Гюр чешме". През този ден село Мечка е атакувано 6 пъти. Поведението на руските войници е „повече от похвално". Тона сражение е едно от най-успешните в стратегическо отношение.
Двете сражения при Мечка и Тръстеник са увековечени и с подарената на Александър Александрович от руския император златна шпага с надпис: „14 и 30 ноември 1877" (датите са по стар стил).
Всички по-големи сражения са извоювани с цената на немалко жертви. От страна на русите те възлизат на около 371 души - войници и офицери. След сраженията убитите и ранените са събирани от доброволци - българи, в това число и тръстеничени. Русите били погребвани в общи гробища (в старите български гробища), а турците -в общ ров. Този ров днес тръстеничени наричат „манафски гробища", тьй като в турската армия тогава служели и араби, наричани от народа ни „манафи".
Местата на руските позиции личат и днес. Западно от селото има голяма поляна, осеяна с тревясали окопи, която хората наричат "Лагера". През зимата на 1877 - 78 г. там лагеруват руските войници.
Село Тръстеник е освободено на 11 юли 1877 г43 Старите тръстеничени си спомнят, че по Петровден селяните вече си возели снопите. През време на боевете голяма част от населението се разбягва из околните села - Обретеник, Екзарх Йосиф, в югозападна посока.
Въпреки суровите зимни условия населението оказва помощ на русите като им показва подстъпите към турските позиции, изпълнява разузнавателни задачи, осигурява им храна. Марин Цанев разказва за участта на своя дядо, който след идването на руските войски обикаля няколко села, уж да търси изчезналите си волове. Навярно е имал задача от руското командване да разузнае позициите на турските военни части, защото добре, говорел турски език. Обиколил селата Иваново, Божичен и Щръклево, но бил заловен от турски военни стражи, които му напеели жесток побой, от който той скоро починал.
Мястото, където руските войски остават на позиции през решаващата зима на 1877 - 78 г., днес е известно с името „Табята".
Известно време през същата тази зима в селото живее княз Александър Александрович. Той приспива в къщата на Обрешкови, която тогава е най-добре уредената в селото. Баба Яна Обретенова Бодурова разказва, че свекърва и шила дрехи на руските войници, а те подарили на сина и (мъжа на Яна) калпаче, което се пази в семейството като скъпа реликва.
Русите се възхищавали от героизма и себеотрицанието на българите. Старите хора от селото разказват как веднъж княз Владимир Александрович видял на чешмата в селото буйно конче, което стопанинът му трудно удържал. Усмихнал се князът и казал: „Вие, българите, сте като това конче - буйни и непокорни!".
На прощаване (според преданието) князът подарил на тръстеничени една торба със сребърни рубли, които дал на Григор Григоров, наричан от селяните „чорбаджи Григор" (той става и първият следосвобожденски кмет на селото), със заръката тръстеничени да си построят нова църква.
Непосредствено след войната по местата, където са се водили сражения, (в селото и околностите му) са издигнати 7 паметника.
През 1907 г. княз Владимир Александрович посещава България по повод официалното откриване на паметници в различни краища на България. След град Бяла той посещава и село Тръстеник, където селяните го посрещат с просълзени от радост очи.
5. Тръстенишкият бунт
Селското движение, проявило се най-силно в края на XIX и началото на XX век, намерило израз в кървавите бунтове и стремежа на селяните да се обединят в собствена организация, каквато е БЗНС, не е случаен и изолиран факт в нашата нова история. Свързано е с аграрните отношения в страната след Освобождението.
В историята на България 1900" година с известна с масовите протести на селското население - селските бунтове против въведения в началото на 1899 г. от правителството на Либералната партия на Васил Радославов натурален данък -„десятък".
През декември 1899 г. в Плевен е основан БЗС. Новосъздадената организация веднага се включва в политическата дейност и в борбата срещу буржоазните партии и политиката на правителството. Селските бунтове са първото изпитание за БЗС. поставил си задачата да изразява и защитава интересите на онеправданите селски маси. Своята прогресивна дейност съюзът осъществява чрез дейците си, които организират митингите, застават и начело на избухналите бунтове против десятъка.
В протестното движение от самото начало до неговия край русенските селяни са едни от най-активните. Митингите против десятъка започват още през 1899 г. През месец декември същата година избухва протест в с. Червена вода, а на 10 и 18 февруари следващата година и в гр. Русе. Властта не обръща внимание на това недоволство, за нея това са прояви на „сонаджии и размирници".
Вълненията в Русенско през 1900а година достигат кулминацията си с бунтовете в селата Красен и Тръстеник през месец април. Още през месец март в Тръстеник съществува напрежение. Недоволството на селяните от кмета Тотю Пискюлев и неговия помощник - „яростни защитници" на натуралния данък, се изразява в публично осъждане на действията им и се иска общинският съвет да бъде разтурен и заменен от тричленна комисия.
На 3 април Окръжният управител изпраща заявление до селяните от Тръстеник, заедно с подписания от тях протокол до Русенския околийски началник, с предложение да се извърши разследване там; на подписалите се съобщава, че „общинският съвет трябва да функционира, докато проблемът се разреши по реда, предвиден по Закона за селските общини".
Като не оценява размера на недоволството на селяните, Околийският управител Марин Петков, е прозвището Мечката, груб и деспотичен човек, проточва разследването десетина дни. Когато на 14 април той идва в селото, намира близо до кръчмата на Дечо Консулов 20 - 30 селяни със знаме, на което е изписано: „Долу номоне-то.
В присъствието на местния свещеник са разпитани около 50 селяни и управителният съвет стига до извода, че „кметът никак не е пренебрегвал обязаността си, че не е турял в опасност интересите на общината, че оплакването е неоснователно... че молбата за отстраняването на кмета трябва да остане без последствие, дори заплашва инициаторите е лична разправа".
Недоволството сред тръстеничени се засилва, причина за което е затвърдилото се у тях убеждение, че техните искания няма да бъдат удовлетворени. Група селяни, начело с Дечо Консулов, Марин Иванов и Али Чаушев, изгонват кмета Тотю Пискю-лев от общината, запечатват канцеларията и вземат общинския печат49.
Тези събития довеждат отново на 17 април в село Тръстеник Русенският околийски нач&гшик и 25 стражари. На всеки 10'" километър от Русе до селото поставят по един конен стражар за бързи съобщения в случай на нужда. Арестуват заподозрените, нанасят побоища, оскърбяват селяните. При Околийския началник идва, заедно с шестте си деца, Руса Митева Анева с молба да бъде освободен несправедливо арестуваният й съпруг. Началникът се отнася грубо е нея и децата. Случилото се става достояние на хората от селото. Това прелива чашата на народното търпение. С помощта на около 200 души селяни от съседните села Пиргово, Мечка и Щръклево фъс-теничени се саморазправят със стражарите, като ги обезоръжават, превземат общината, набиват Околийския управител и го изхвърлят през прозореца на кметството". Побой е нанесен и върху полицейския пристав, писаря и кмета, който е хвърлен през четириметровия балкон на сградата.
Още същия ден Окръжният управител изпраща писмо до коменданта на град Русе, в което иска една рота войници за Тръстеник в помощ на полицията.
Събитията в Тръстеник изпреварват желанието на властта да потуши бунта в зародиша му. Изплашена от развитието на събитията, тя изпраща в селото отряд от две сборни роти от Русенския гарнизон. Началник на отряда е подполковник Ст. Георгиев.
На 18 април сутринта войската с вече при хана край село Тръстеник. Тук пристигат и Окръжният управител, прокурорът при Окръжния съд, един съдебен следовател и градски лекар. Селото е обградено от една рота войници, а втора остава в резерв край хана. През целия ден на 18 април прииждат селяни от съседните села. Броят им нараства и надминава 2500 души.
Същия ден в 830 часа Окръжният управител изпраща в Тръстеник двама полицейски пристави, и десетина стражари, за да арестуват виновниците от бунта, но акцията претьрпява неуспех, поради съпротивата на селяните. Военното командване все още не се решава да накара войниците да стрелят (по-голяма част от тях са от селски произход) срещу техните бащи и братя.
Командването на войската и полицията прави опит да накара селяните да отстъпят. С два взвода, няколко стражари и пристави в Тръстеник отива капитан Янакиев. След дълги преговори селяните предават оръжието и трупа на убития стражар, но отказват да предадат своите ръководители. Те поставят условие: арестуваните да бъдат придружени до Русе от всички събрани селяни. Това не се харесва на властта и принуждава военното командване да използва силата на оръжието. Такова е и нареждането на министър Радославов.
Вечерта на 18 април събраните в Тръстеник и околностите му селяни вече наброяват 5 000 души.
Кулминационната си точка бунтът достига на 19 април. Въстаналите селяни решават да тръгнат за Русе, за да изразят пред окръжната власт своето недоволство. Това довежда до сблъсквания с войската, която няма избор. На левия фланг започва престрелка. Въпреки дадената команда за стрелба от поручик Цанев, войниците стрелят във въздуха, а когато са обградени, се предават заедно с оръжието си. Стрелят „на месо" само офицерите и полицаите. Има убити и ранени селяни, както и ранени офицери ***.
В този момент на помощ на полицията и войската пристигат два ескадрона от Търновския гарнизон - събират се над 1 000 добре въоръжени пехотинци, кавалеристи и полицаи, но и това не променя събитията. Селяните успяват да разбият командния пункт. Започва сражение. Но постепенно слуховете, че ще дойдат цели полкове, за да смажат метежа, изплашват селяните, които започват да се разколебават и отстъпват. Без достатъчно оръжие и лишени от добра военна организация, те не могат да се противопоставят на голямата военна сила. Ето защо през нощта на 20 април започват да се разпръскват. Заловените войници те пускат, връщат и отнетото от войската оръжие.
Съдбата на Тръстенишкия бунт е решена. След разпръскването на събраните селяни властта взема сурови мерки за сплашване на населението в окръга. Арестувани и изпратени в Русе са участвалите във въоръжените сблъсквания селяни от Тръстеник. Щръклево, Басарбово, Кулата и др.
На 20 април правителството обявява военно положение в Русенска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околии. До 28 април броят на арестуваните селяни достига цифрата 270. Повече от 500 души минават през Русенския полицейски участък. Въпреки строгите мерки, които властта предприема, организаторите на бунта Беню Кръстев от село Мечка, Дечо Консулов и Митьо Анев от Тръстеник, Илия Братоев от Пиргово и др. успяват да се укрият и по-късно да се прехвърлят в Румъния.
Равносметката от жертвите и пострадалите в бунта е: освен гореспоменатите арестувани, селяните дават трима души убити55. От Тръстеник няма убити, а от полицията и войската има един убит, тежко ранен е капитан Динов, леко ранени поручик Цанев и един войник.
Във въоръжените стълкновения със силите на властта сред селяните вземат участие и много членове на Земеделския съюз. Тяхната по-висока политическа зрялост има важна роля за активността им в борбата и за водещата им роля в нея.
Събитията в Русенско стават известни в цялата страна. В тяхна подкрепа се обявяват всички демократични сили. Това принуждава правителството да се откаже да съди хилядите селяни, участвали във вълненията. Към края на месец юли в района е въдворено спокойствие. В Тръстеник, както и в цялата страна, държавата събира натуралния данък върху реколтата от 1900 година.
На следващата година десятъкът е премахнат окончателно.
* * *
Спираме нашия исторически разказ. Но историята на Тръстеник не свършва до тук. Тя продължава... Пишат я поколенията, които идват след нас - необ-ременени от страстите на времето, по-трезвомислещи. И нека времето отмие това, което не заслужава да бъде записано и остане това, което трябва да се знае и помни, защото смисълът на словото е да бъде истинно. В това е неговата ценност.
== Религии ==
| |||