Тръстеник (област Русе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 217:
== Културни и природни забележителности ==
На територията на селото има четири паметника, свързани с [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]], както и два паметника, свързани с [[Тръстенишки бунт|Тръстенишкия бунт]] против [[десятък]]а и един паметник на загиналите във войните за национално обединение. В сградата на старото кметство има исторически музей.
1. Училище
По сведения в летописната книга първото училище в Тръстеник е открито през 1874 г. Единственият учител по това време е 50 гроша годишна заплата е Панайот А. Кържилов. Сградата, в която се намира, е един частен зимник. Учениците пишат с калеми на плочки и седят на пода. Обучението е по „взаимоучителната метода". През 1875 г. училището е преместено в църковната постройка. На следващата година заплатата на новия учител Димитър Трявналиев е увеличена на 200 гроша. По съвместителство той пее и в( църквата. По време на Руско-турската война от 1877-78 г. училището е затворено. През 1879 г. близо до тогавашната църква е построена специална сграда и през новата учебна година училището се помещава в собствена постройка, а учител е някой си поп Христо. От 1883 до 1890 г. е назначен Коста Пашов, който учи децата от селото срещу 600 лева годишна заплата и храна от населението. По това време е въведен четиригодишен (курс) клас на обучение. През 1916 г. се открива и I (V) клас, а учител е М. Петрова.
С течение на времето нуждата от по-голямо и по-хубаво училище става неотложна. Тогавашните управници категорично отказват, каквато и да е помощ. Тръстени-чени решават сами, със собствени средства и сили, да построят училище. Започват строежа, и тъкмо довършват зидарията, избухва Първата световна война. Строежът е спрян.
Сградата е завършена с много трудности едва през 1922 - 23 г. Същата година се открива и II (VI) клас, а за директор е назначен Колю Савчев. През същата учебна година е открито и турско училище в селото. Две години по-късно е въведен и III (VII) прогимназиален клас.
На 19 февруари 1929 г. учителите и учениците за пръв път честват патрона на училището - Васил Левски.
През 1944 г. за директор на училището е назначен Пенчо С. Иванов. По негова инициатива за няколко години са построени гимнастическа площадка, футболно и волейболно игрище.
През 1960 г. турското училище се обединява с българското.
От учебната 1961 - 62 г. е открит и става задължителен и последният IV (VIII) клас.
На 24 септември 1948 г. към училището се открива първата детска градина в селото. Заниманията с децата се провеждат в дюкяна на Иван И. Шекеров, а първата детска учителка е Иванка П. Данева.
2. Читалище
От 1902 г. потребителната кооперация в Тръстеник организира периодични четения или т. нар. „народна читалня'', в която свободно могат да се четат абонираните от кооперацията няколко заглавия вестници и списания.
През 1925 г. в селото е организиран земеделски курс. В края на годината курсът завършва с тържествено събрание в дюкяна на Иван Тотев. На това събрание е подета инициативата за основаване на читалище. Пусната е подписка за набиране на средства за закупуване на литература и абонамент на вестници и списания. Някои местни учители подаряват лични книги за бъдещата читалищна библиотека. За няколко дни от доброволни дарения са събрани около 2 000 лева. С част от парите чита-лищтният съвет купува книги и абонира няколко заглавия вестници и списания. За читалнята на библиотеката е наета стая в дюкяна на Петко Хвърчилков.
На 15 декември същата година се провежда учредително събрание, на което е избран Управителен съвет на новосформираното читалище, а за библиотекар и домакин едновременно е назначен Кръстю Козумов.
През 1958 г. започва строежът на читалищен дом. Поради липса на достатъчно средства сградата е завършена едва през 1963 г. и официално открита на 2 юни същата година. За тръстеничени това е събитие от изключителен характер.
Постепенно към читалището се сформират няколко самодейни колектива: театрален, танцов и естрадно-сатиричен състави, естрадно-духов оркестър, два хора, битов ансамбъл.
* * *
Най-старият самодеен колектив в селото е театралният. Създаден е през 1925 г. по инициатива на учителите Борис и Гица Малчеви. Към тях се присъединяват и младежи от селото. Започват да изнасят пиеси, организират вечеринки. Първата пиеса „Луди млади" е изнесена на 27 октомври в сградата на училището. Поради „големия интерес" от страна на местната публика, пиесата е представена още веднъж в края на декември същата година.
Условията са лоши, няма дори помещение за репетиции. „Актьорите" репетират в училищните стаи или в частни домове, а представленията си изнасят в училищния коридор. Няма и сцена. Всеки път преди представление, самодейците строят нещо подобно на „сцена". За целта използват големи дъсчени порти, а за да повдигнат сцената на метър от пода, поставят портите върху приспособени скели, останали от строежа на училището. Липсват и декори. Ръководителката на състава, Гица Малчева, ги прави от бяла амбалажна хартия, като сама ги рисува. Тези т. нар. „декори" се ползват най-много за две - три представления, защото бързо се износват. Необходимият реквизит участниците си осигуряват сами. За завеси се използват юргански чаршафи, прикрепяни на кълчищни или ленени върви. Има случаи, когато тези върви се късат по средата на представлението и тогава публиката се залива от смях. За грим използват сажди, а направените от вълна мустаци и бради, залепят е помощта на разтворен в етер „чамсакъз" - дъвка. За публиката се осигуряват пейки, столове и дъски.
Дългогодишни участници в театралния състав са: Борис и Гица Малчеви, Никола и Радка Савчеви, Игнат Копев, Георги Цанев, Минка Цонева, Невяна Генова, Петко Братованов, Богомил Богданов, Гицка Петкова, Петко Гецов, Трифон Трифонов и др.
* * *
През 1946 г. по идея на учителката Гица Малчева към местното читалище се сформира хор от 32 девойки и младежи. Дотогава в селото има един малък учителски хор. Новият хор непрекъснато увеличава състава си, а скоро печели и първите си награди.
От 1953 г. хорът има нов ръководител - младата учителка Евангелия Капитанова. Оформя се идеята да се организира женски хор. Събират се около 60 души певци и двама гъдулари. Колективът изнася концерти в селото, участва в национални прегледи, печели много награди.
През 1957 г. броят на участниците е вече 130 певци, 7 гъдулари и 6 кавалджии, и хорът се оформя като битов ансамбъл, чийто дългогодишен ръководител е Борис Василев, заменен по-късно от учителя Петко С. Пейков. Любимите песни на участниците в него са: „Полегнала е Тудора", „Горице ле, лилянова", „Пиленце пее", „Слънцето трепти захожда".
Близо десет години по-късно, през 1968, под ръководството на учителя Петко С. Пейков се сформира хор на механизаторите. Изявите на мъжете самодейци е повече от успешно, но поради липса на средства, хорът просъществува само една година.
* * *
Идеята за създаване на танцов състав в Тръстеник се заражда в началото на петдесетте години, когато местното читалище трябва да се представя на преглед по художествена самодейност. По този повод е сформирана малка танцова група, която заучава две хора и един казачок. Но истински танцов състав се сформира едва през 1956 г., когато с това се заема Тодор Д. Кулчев, а по-късно Димитър Н. Бойчев. Не закъсняват и успехите от окръжни прегледи на танцовата самодейност. В репертоара на състава се включват: „Добруджански опас", „Куцата", „Шопско хоро", „Женска ръченица", „Добруджанска ръченица".
Дългогодишни участници в него са: Ангел 3. Петков, Тодор П. Минков, Димитър Г. Бойчев, Димитър Н. Бойчев, Иван Г. Бойчев, Лиляна Стойчева, Маринка Т Маринова, Тодорка Г. Калинова и др.
* * *
През 1964 г., по инициатива на читалищното ръководство, в селото се сформира духов оркестър. Закупени са, с читалищни средства, комплект ударни инструменти, акордеон, два саксофона, два кларнета, две флигорни и един тромпет. Така се започва. Първите музиканти в новосформирания оркестър са Алайдин Исмаилов, Божидар Недялков, Иван Радков и Георги Цанев.
Скоро към групата се включват и певиците Ганка Алскова, Иванка Шекерова, Руска Баева, съставът непрекъснато се попълва. От следващата година съставът започва да изнася концерти в селото. От 1970 г. духовият оркестър постепенно започва да се оформя като естраден.
3. Музейна сбирка
По инициатива на родолюбиви тръстеничени и със съдействието на специалисти от Русенския исторически музей, през 1966 г. е създадена музейна сбирка в селото. Тя се помещава в сградата, в която по време на събитията от 1900" година, се намира общинската управа на селото. След основен ремонт на сградата в нея се разполагат три раздела: исторически, икономически и етнографски.
В историческия раздел са представени исторически документи, снимки, факси-милета и репродукции, отразяващи събитията в Русенския край по време на Освободителната руско-турска война през 1977 - 78 г. и по време на бунта против десятъка през 1900 та година.
В икономическия раздел се съхраняват предмети, свързани с обработката на земята: диканя, плуг, рало, търмък; сечива и пособия, ползвани при различни занаяти и домашни дейности: чекрък, стан, дарак.
Интерес представлява етнографският раздел, в който могат да се видят женски и мъжки носии, накити и украшения, много снимки, музикални инструменти. Обзаведена е и стая, която възсъздава битова обстановка в старото тръстенишко семейство от XIX век.
4. Църква
Най-ранните сведения за църква в селото са от 1870 г. Тогавашната църква - параклис2 се намира на същото място, където е и днес, и с построена от измазан плет. От това време е запазено казанче за кръщаване с надпис „1871 г. Ив. Доб.". Инициалите са името на дарителя.
По време на Освободителната война руските войници, които презимуват през 1877 - 78 г. в селото, събарят църквата от плет и на нейно място построяват друга от кирпич. Вместо камбана използват дървено клепало.
След Освобождението, когато русите напускат Тръстеник, княз Александър Але-ксандрович оставя, според преданието, на тогавашния кмет Григор И. Григоров една торба руски сребърни монети, за да си построят тръстеничени по-хубава църква.
Новата църква, е построена в периода между 1885 - 1890 г.! и е от камък и тухли. Освещаването и става на 14 октомври 1893 г. (ст. с), а нейна покровителка става Св. Параскева, чието име църквата носи и днес. До днешния си окончателен вид сградата е преустройвана още два пъти. През 1924 г. е издигната камбанарията и е направена специална стая за кръщаване.
Още през 1878 г. е създадено църковно настоятелство, а тогавашният свещеник идва от съседното село Пиргово. От 1880 до 1900 година се редуват свещеници, които идват от Две могили, Пиргово и други населени места. През 1900"'' година в селото е назначен местен свещеник - Петко Христов.
Днес в църквата се пазят 20 икони, рисувани през 1893 г. от зографа Цаньо Заха-рисв-младши, представител на Тревненската зографска школа.
== Редовни събития ==
| |||