Никола Петров (художник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
 
Никола Петров е роден в [[1881]] година във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост по отношение на изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това той успява да получи дипломата си едва през [[1913]] година. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство - индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ( [[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]] ). В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му - той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като "Рекичка из камънаци" и "Река Ерма при Трън", където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил ( "Пазар в Бяла Слатина" ). Едни от най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] "На острова на блажените". Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология - многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 години през 1916 година.