Цено Тодоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
без упражненията на 87.126.220.233
Ред 9:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Цено Тодоров''' е [[българи|български]] [[художник]] — [[живопис]]ец, един от доайените на [[българско изобразително изкуство|българското изобразително изкуство]] от първата половина на [[20 век]].
 
== Биография ==
Ред 36:
 
== Творчество ==
Цено Тодоров работи най-вече в [[портрет]]ния жанр, но рисува и [[пейзаж]]и и [[натюрморт]]и, както и вае [[скулптура|скулптури]]. Характерно за стила му на рисуване са контрастът[[контраст]]ът между [[светлина|светлини]] и сенки и стремежът към [[синтез]] и простота. Кредото на художника е, че ''„една живопис опростена е винаги живопис дълбока“''.
 
Сред известните му творби са портретите на [[Пейо Яворов]] (1909, притежание на НХГ), [[Теодор Траянов]] (1909, СГХГ), портрет на майката на художника (1910, НХГ), на [[Дора Габе]] (1919), [[Боян Пенев]] (1919, НХГ), [[Димо Кьорчев]] (1925, НХГ), както и два негови [[автопортрет]]а от 1912 и 1937 г. Рисува портрети още на актьорите [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]] и [[Сава Огнянов]], на проф. [[Асен Златаров]].
Ред 42:
Сред пейзажите му по-известни са „Люксембургската градина“ (1904, ХГ-Враца), „Река Марна при Париж“ (1907, НХГ), цикъла пейзажи от Египет и Палестина от 1908 г., „Пейзаж от Хисаря“ (1938, ХГ-Пловдив), както и един цикъл [[битова живопис]] („Жътва“, „Пазар“, „В кръчмата“).
 
Платна на Тодоров са притежание на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Софийска градска художествена галерия]], много от [[художествена галерия|художествените галерии]] в България и частни сбирки.
 
<center><gallery caption="Картини на Цено Тодоров">