Разлика между версии на „Антон Кецкаров“

През учебната 1897-1898 г. А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в [[Одрин]]. През 1899-1900 г. по настояване на [[ВМОРО]] Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища.
 
След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], в което взима участие, живее в [[България]] и работи като учител в [[Добрич]], [[Каварна]] и [[Сливен]]. През 1908 г., след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] се завръща в [[Македония]] и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество "[[Българска Матица]]", чието седалище е в [[Цариград]]. В 1912 г., преследван от турските власти, отново бяга в България. Участва в [[Балканска война|Балканската война]] в състава на Седма Рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сърбите. По-късно за кратко е учител в [[Пиринска Македония]]. От февруари 1916 г. е директор на пригминазията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на [[Съглашение|Съглашението]]. През 1917 година е гимназиален учител в [[Скопие]].
 
Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 -1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал "Модерно преградие", за чието благоустрояване полага немалко усилия. През 1922 г. Антон Кецкаров е инициатор за създаването на местното културно-просветно и благотворително дружество "Св. св. Кирил и Методий", което през 1932 г. прераства в читалище.
Анонимен потребител