Разлика между версии на „Георги Капчев (гарибалдиец)“

редакция без резюме
==Биография==
Капчев е роден в големия [[българи|български]] [[Македония|македонски]] град [[Охрид]]. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на [[Джузепе Гарибалди]] и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на [[Рим]]. Прикрива отстъплението към [[Венеция]] и се опитва да спаси [[Анита Гарибалди]], жената на Гарибалди.
Брат му Иван Капчев е един от воеводите на Ильо войвода. Тъй като четата на Ильо войвода е ядрото на опълчението той участва и в боевете на Шипка, а по късно и в разложко-кресненското възтание.
 
Синът на Иван Капчев се казва също Георги Капчев.
След аудиенция при четирима европейски монарси (Австроунгарския, руския императори и сръбския и румънския крал) и редица офицялни и неофицялни срещи, за него става ясно, че нито една европейска сила, още по-малко наяите съседи няма да допуснат освобождаване на Македония чрез присъединяването й към България. Ето защо той става радетел на идеята за самостоятелно освобождение на Македония. Никога и никъде обаче не е писал или твърдял че съществува македонска нация и пр.
В 1898 година издава вестник „Македония“ в [[Загреб]] на български, хърватски и немски език. Инициира свикването на конгрес за Македония в Женева. Участва в [[6 македонски конгрес|6 македонски конгрес]] в [[София]] в [[1899]] г.
Издава над 20 документални книги, като някои (Признателна България и Слава освободительнице-Санкт Петербург 1909г.) му донасят признателноста на всерусииският император и така четирите му деца учат на държавна издръжка в пансиона за благородни девици и съответно в кадетското училище. Две от децата загиват в Русия (Виктория от тиф 1916г и Иван след раняване на фронта при Мазурските езера в Полша 1917, също от тиф).
Вторият му син Михаил изчезва безследно след 09.09.1944г, а семейството му е интернирано.
Остава жива само Анна.
След преврата срещу Стамболииски Георги Капчев-син емигрира в Белград. Там за кратко е преподавател по право в университета. Умира малко преди 09.09.1944г. в Земун.
Днес само една малка улица в Скопие е кръстена на негово име.
 
==Източник==
Анонимен потребител