Пол Верлен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: bpy:ভেরলেন
Редакция без резюме
Ред 15:
На 14 години чете [[Бодлер]], който му повлиява много силно. На 17 години Верлен вече е постоянен клиент на проститутките, пристрастява се и към алкохола, преди всичко към [[абсент]]а. Верлен учи [[право]], но се отказва след две години. Работи известно време като прислуга в Сити Хола. През 1862 получава бакалаварска степен.
 
Сред приятелите му поети в пивницата намира компания за дълги дискусии и за пиене на [[абсент]] (който по-късно го отвежда и до болничното легло). Неговият баща отказва да финансира бохемския му живот. Първата си книга издава през 1866 година — ''„Сатурнически поеми“ („Poèmes Saturniens“)''. Преди смъртта на възлюбената си братовчедка Елиза, през 1869 публикува „Fêtes Galantes“. Въпреки [[хомосексуализъм|хомосексуалните]] си наклоностти след това Верлен се жени за Матилд Моте през 1870 година. За едната година, в която Верлен живеел с Матилд, често я биел, даже веднъж в изблик на ярост хвърлил невръстното си дете ДжорджЖорж в стената. През 1871 г. в Париж се появява Артюр Рембо, с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят бохемски из Париж, пиейки абсент и отдавайки се на разврата. Връзката им приключва на 12 юли 1873 година, когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо, за което попада за 18 месеца в затвора. При престоя му в затвора го посещава свещеник, за да го изповяда, шокиран от чутото, свещеникът накрая го пита „Ти сигурен ли си, че никога не си бил с животни“. В този период Верлен чете [[Уилям Шекспир|Шекспир]] и „[[Дон Кихот]]“ и написва ''„Романси без думи“ („Romances Sans Paroles“)'' през 1874, което се смята и за едно от неговите най-добри произведения. Преди да бъде освободен, Верлен отново се среща за малко с Рембо. След като излиза от затвора, Верлен се мести в [[Англия]], където преподава френски за кратко, след което отново се връща във Франция, за да преподава в колеж през 1877 год. През 1879 год., Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж.
 
През 1883 осниновеният от него ученик умира от [[тиф]]. Три години по-късно през 1886 год. умира и майка му. Въпреки че започва отнова да пие, по същото време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критики, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време прекарал в болниците, продължава да пие, живее в мизерия — в предградията, прекарал месец в затвора. Животът му довел и до много болести — [[ревматизъм]], [[гастрит]], [[диабет]], [[цироза]] на [[черен дроб|черния дроб]], [[хипертония]].