Триера: Разлика между версии

'''триера''' (гръц. Τριήρεις) — типичният боен кораб от класическата епоха, с три реда гребци, разположени един над друг в шахматен ред. Корпусът на триерата е дълъг 30-35 метра и широк 6 метра. Водоизместимостта на съда е над 200 тона, максималния брой на екипажа около 200 души. В някои случаи тиремите са снабдени с платна в помощ на гребците. Корабите са снабдени с дървен клюн, понякога обкован с мед или бронз, с който се нанася удар по противниковите кораби. Дълбочината на газене на триерата достига 1 метър, а максималната и скорост е около 11 км в час. Смята се че първите кораби от този тип се появяват във [[Финикия]] и към 5 в. пр. Хр. се разпространяват във флотилиите на другите средиземноморски страни. Според историческите извори първите триери в елинския свят са построени в град [[Коринт]]. ▼

Трите реда гребци се наричат отгоре надолу [[транити]], [[зевгити]] и [[таламити]]. Зевгитите сядат на напречните греди (зевги) на кораба, откъдето идва и названието им. Транитите сядат на около 0,60 м. по-високо, на пейка наречена транос. Таламитите сядат под зевгитите (около 0,90 м. по-ниско, в [[трюма]] наречен таламос. През класическия период най-силен и многоброен флот притежава Атина. Екипажът на атинската триера се състои от 170 гребци - 62 транити, 54 зевгити и 54 таламити. Командир на кораба- [[триерархът]], обикновено е заможен гражданин, осигурил със собствени средства строежа и екипирането на триерата. Негови помощници са лоцманът, офицерът на "носа" и началникът на гребците. Тактът на гребане се отмерва с [[флейтист]]. Екипажът обикновено включва още 7-10 моряци и около 15-20 стрелци и [[хоплити]].▼