Уикипедия

Старотюркски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Промяна: de:Alttürkische Sprache
Ред 16:
 
==Фонетични особености==
===Гласни===
 
*ДрвнотюркскиятДревнотюркският език имасе характеризира с девет гласни звуковезвука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.
 
===Съгласни===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
!|  
! colspan="2"| [[устнена съгласна|устнени]]
! colspan="2"| [[зъбна съгласна|зъбни]]/<br> [[венечнa съгласнa|венечни]]
! colspan="2"| [[небна съгласна|небни]]
! colspan="2"| [[задноезична съгласна|задноезични]]
|-
! | [[преградна съгласна|преградни]]
| style="border-right-width: 0;" | p {{IPA|/p/}} || style="border-left-width: 0;" | b {{IPA|/b/}}
| style="border-right-width: 0;" | t {{IPA|/t/}} || style="border-left-width: 0;" |d {{IPA|/d/}}
| style="border-right-width: 0;" | || style="border-left-width: 0;" |
| style="border-right-width: 0;" | k {{IPA|/k/}} || style="border-left-width: 0;" | g {{IPA|/g/}}
|-
!| [[носова съгласна|носови]]
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | m {{IPA|/m/}}
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | n {{IPA|/n/}}
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | ń {{IPA|/ń/}}
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | ŋ {{IPA|/ŋ/}}
|-
!| [[фрикативна съгласна|фрикативни]]
| style="border-right-width: 0;" | || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
| style="border-right-width: 0;" | || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
| style="border-right-width: 0;" | || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
| style="border-right-width: 0;" | χ {{IPA|/χ/}} || style="border-left-width: 0;" | ɣ {{IPA|/ɣ/}}
|-
!| [[африката|африкати]]
| style="border-right-width: 0;" | || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
| style="border-right-width: 0;" | || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
| style="border-right-width: 0;" | č {{IPA|/tʃ/}}|| style="border-left-width: 0;" | dʒ {{IPA|/dʒ/}}
| style="border-right-width: 0;" | || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
|-
!| [[шипяща съгласна|шипящи]]
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
| style="border-right-width: 0;" | s {{IPA|/s/}} || style="border-left-width: 0;" | z {{IPA|/z/}}
| style="border-right-width: 0;" | š {{IPA|/ʃ/}} || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
|-
!| [[сонорна съгласна|сонорни]]
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | v {{IPA|/β/}}
| style="border-right-width: 0;" | l {{IPA|/l/}} || style="border-left-width: 0;" | r {{IPA|/r/}}
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | y {{IPA|/j/}}
| style="border-right-width: 0;" | &nbsp; || style="border-left-width: 0;" | &nbsp;
|}
 
*МекитеСъгласните /r'ŕ/, и /l'ĺ/ от [[тюркски праезик|тюркския праезик]] преминават в древнотюркския език като /z/, /š/ и оттам във всички съвременни [[тюркски езици]] без [[чувашки език|чувашкия]]. В чувашкия език тези звуцисъгласни се сливат с обикновените /r/ и /l/. В [[прабългарски език|прабългарския език]] се наблюдава същото сливане на /r'ŕ/, с /l'r/ си /rĺ/ ис /l/. Това говори в полза на теорията, че [[огурски езици|огурските тюркски езици]] са се обособили като отделна езикова група сред тюркските езици не по-късно от началото на първото хилядолетие сл. Хр.▼
 
===Вокална хармония===
 
Древнотюркският език се характеризира с [[вокална хармония]].
 
*Съгласните звукове биват беззвучни, звучни (вкл. фрикативни) и носови. Те се делят също на
**лабиални: /p/, /v/ (/β/), /m/;
**предноезични: /t/, /d/ (/δ/), /n/;
**палатални: /č/, /y/, /ń/;
**задноезични: /k/ (/q/, /χ/), /g/ (/γ/), /ŋ/;
**шумови: /s/, /š/, /z/;
**ликвиди: /r/, /l/.
▲*Меките /r'/, /l'/ от тюркския праезик преминават в древнотюркския език като /z/, /š/ и оттам във всички съвременни [[тюркски езици]] без [[чувашки език|чувашкия]]. В чувашкия език тези звуци се сливат с обикновените /r/ и /l/. В [[прабългарски език|прабългарския език]] се наблюдава същото сливане на /r'/, /l'/ с /r/ и /l/. Това говори в полза на теорията, че [[огурски езици|огурските тюркски езици]] са се обособили като отделна езикова група сред тюркските езици не по-късно от началото на първото хилядолетие сл. Хр.
==Литература==
* Е. Хелимский. Произхождение древнетюркского чередования р – з и дилемма „ротацизма – зетацизма“. СТ. 1986, 2, стр. 40-50.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Старотюркски_език“.