Разлика между версии на „Дерекьой (дем Гюмюрджина)“

м
Правописни поправки: на всякъде;
м (Бот: Поправки в правописа)
м (Правописни поправки: на всякъде;)
== Участие в революционните борби ==
 
Скътано в полите на [[Родопи]]те и относително малобройно, село Дерекьой останало сравнително настрана от революционния подем, кулминирал в [[Илинденско-Преображенското въстание]]. За това вероятно допринесъл и фактът, че дерекьойци живеели мирно със съседите си от турските села като Будуклу. Все пак, общото дело не подминало и това село, когато в него дошъл учителя [[Бойко Чавдаров]]. Според спомените на Димитър Стоев Кирекчиев ''„той събираше младежи, на които говореше, че има революционна организация другаде и че мислел да тръгне нелегален”''<ref>НБКМ–БИА, Ф 641, а.е. 12, л. 1060 [Орманджиев, Иван П., Приноси към историята на македоно-одринското революционно движение в Тракия, книга VІІ (ръкопис)]</ref>. Това се потвърждава и от [[Христо Караманджуков]], който съобщава, че ''„към началото на 1901 година ние вече имаме в Гюмюрджинско вече образувани ядра във всяко село почти, макар не на всякъденавсякъде да са еднакво стегнати и организирани”'' и привежда имена като участници в заверата имената на Христо Момчилов Калайджията, братята Стоян, Пею и Костадин Кирекчиеви, кметът Станко [Кадиев], Бечо Георгиев<ref>Караманджуков, Христо Ив., Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение, Книга І – Историята им до 1903 г. (София, 1934), стр. 198</ref>. Краткото пребиваване на Чавдаров в селото, както и разделението на екзархисти и патриаршисти вероятно са били основните причини да не се организира истински революционен комитет. След заминаването на [[Бойко Чавдаров]] вероятно това ядро се е разпаднало, тъй като известно време след това друг от апостолите на [[Тракия]] – чадърлиецът [[Чавдар Чавдаров]] си спомня: ''„В село Дерекьой бе същото положение [част от селяните все още се гърчеели] – свещеникът му бе грък. Поради туй посветих в делото кмета на това село – Станко, заедно с Пейо Кирекчиев и учителя Димитър Киров, мой съселянин и бивш ученик в град Гюмюрджина”''<ref>НБКМ–БИА, Ф 641, а.е. 13, л. 217 [Орманджиев, Иван П., Приноси към историята на македоно-одринското революционно движение в Тракия, книга VІІ (ръкопис)]</ref>. Независимо от тези усилия дерекьойци да бъдат включени в подготовката и провеждането на [[Илинденско-Преображенското въстание]], селото не взело участие в него, няма данни и отделни негови жители да са участвали в чети. Това се потвърждава и от рапорта на училищния инспектор за 1905/1906 г., който отбелязва, че дерекьовци са ''„към общи работи твърде индиферентни и националното им съзнание много слабо развито”''<ref>ЦДИА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 274, л.122-138 [Рапорт за състоянието на учебното дело през учебната 1905-1906 г. в селата подведомствени на Гюмюрджинското българско архиерейско наместничество].</ref>.
 
== Дерекьой в пределите на България (1913-1919) ==
38 183

редакции