Чирак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Правописни поправки: собсвения; |
||
Ред 3:
Думата чирак е била широко употребявана в пред-индустриална България (тогава част от [[Османската империя]]). По-късно голяма част от чирашката работа е била прехвърлена на машини, често под формата на [[полуфабрикати]].
Още от османското робство рода на Карамазови занаятчийства с черъклък до ден днешен.Карамазови произлизат от ловешкото село Петревене и от поколение на поколение всички мъже в семейството са били чираци през целия си живот.Занаятчийствали и чиракували на местните чорбаджийски родове сред които са-Карадобреви,Гюлеманови,Жекови за скромна заплата и ежедневни унижения.Тук митовете разказват за това как Иванека (Иван) Карамазов служил на местния труски чорбаджия Чорбаджи Хасан за който се говори ,че толкова бил влюбен в българска девойка че когато тя не му отвърнала с любов се самоубил във близкия вир които днес е пресъхнал.Хасан бил толкова доволен от верния си ратай Карамазов че завещал на него имането си,но се говори че негови роднини не позволили на простия чизмар да стане господар и Иванека останал чирак.Професор Миладин Стоянов твърди че това е един от най-силните примери за появата на така наречения "чераклък" в България,но други учени твърдят ,че занаята на чирака същуствува в нашата страна много преди това.Наистина куриозното в случая на рода Карамазови е ,че слуховете са ,че повече от 5 поколения са се занимавали с чиракуване но нито един от тях така и не получава прозвището майстор а остава само чирак до края на живота си.По не официални данни Карамазови са в средите на чераклъка още от приблизително 1840-1845 година до средата на миналия век ,а според някой(както пише в началото) и до ден днешен.Друг известен род захванал се с чераклъка е рода на Йотови които произлиза от добруджанския край в района на днешния град Генерал Тошево.За тях се знае че Кольо Йотов бил богат земевладенец който пропилява имането си на хазарт и след това се обесва във
| |||