Изследване на Уран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Вояджър 2: допълване |
→Вояджър 2: допълване |
||
Ред 5:
== Вояджър 2 ==
{{основна|Вояджър 2}}
[[Картинка:Uranus Final Image.jpg|thumb|left|200px|Снимка на Уран, кагато Вояджър 2 се отправя към [[Нептун (планета)|Нептун]]]]
Повреме на първото си прелитане около планетите, Вояджър 2 се доближава най-близо до Уран на [[24 януари]] [[1986]] година на височина 81 500 от най-горния слой облаци на планетата.
Уран е третата по големина планета в [[Слънчевата система]]. Обикаля около [[Слънцето]] на разстояние 2,8 кm и завършва една обиколка на всеки 84 години. Продължителността на денят на Уран е 17 часа и 14 минути (измерен от Вояджър 2). Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 90 градуса. Смята се, че необикновенното му положение се дължи на сблъсък с планетоподобно тяло ([[планетоид]]) в ранната история на Слънчевата система. Затова на полярните области никога не достига слънчева светлина.
=== Магнитно поле ===
Вояджър 2 открива, че една от най-забележителните характеристики е магнитното му поле, което е наклонено на 60 градуса от оста на въртене на планетата.
Наличието на магнитно поле на планетата е било неизвестно преди пристигането на Вояджър 2. Интензивността на полето може грубо да се сравни с това на [[Земя]]та, но то се изменя много в различните си точки, което се дължи на изместването на
Радиационния пояс на Уран е много подобен на този на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Висок слой мъгла е открит на полюса осветен от Слънцето, който и излъчва големи количества [[ултравиолетова светлина]]. Средната [[температура]] на повърхността е 60 келвина (-350 градуса по Фаренхайт). Учудващо, осветените и тъмните полета, а и по-голямата част от планетата показват еднаква температура, като на горните слоеве облаци.
=== Естествени спътници и планетни пръстени ===
{{основна|Спътници на Уран|Пръстени на Уран}}
[[Картинка:Uranian moon montage.jpg|мини|200п|Петте големи естествени спътника на Уран]]
Вояджър 2 открива 10 нови [[естествен спътник|естествени спътника]], с което броят им е 15 по това време. Повечето от тези спътници са малки с диаметър около 150 km.
[[Миранда (спътник)|Миранда]], най-вътрешният от петте големи спътника, е опбозначено като е едно от най-странните небесни тела досега открити в Слънчевата система. На снимките се виждат каньони дълбоки по 20 km, терасовидно разположени слоеве и смесица от стара и млада повърхност.
Големите пет спътника са ледено-каменни [[конгломерат]]и като спътниците на Сатурн. На [[Титания (спътник)|Титания]] има големи пропаднали системи и каньони, които показват наличие на някаква тектонска активност в историята на спътника. [[Ариел (спътник)|Ариел]] има най-ярката и на-младата повърхност от [[Спътници на Уран|спътниците на Уран]], като повърхността сочи за някаква геоложка активност. Малка активност се открива и [[Умбриел (спътник)|Умбриел]] и [[Оберон (спътник)|Оберон]], като се съди по тяхната стара и тъмна повърхност.
Деветте пръстена, които са познати отпреди са изследвани от космическият апарат и се оказва, че пръстените на Уран са много по-различни от тези на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и Сатурн. Най-вероятно планетните пръстени са относително млади и не са се формирали по същото време, в което се е формирал Уран. Частиците изграждащи планетните пръстени, най-вероятно са остатъци от разрушен спътник при високо-скоростен сблъсък или от при разкъсване от силите на [[гравитация]]та.
== Вижте също ==
| |||