Сардински език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Наполетано (беседа | приноси) Нова страница: {{Език| родно име= sardu, limba sarda| страна=Италия| район=Сардиния| говорещи=1,6 милиона| сем1=Индое... |
Наполетано (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 14:
}}
'''Сардинският език''' е [[романски езици|романски език]], говорен от населението на остров [[Сардиния]]. Смятан е от много учени за най-
==Диалекти==
Има два основни диалекта:
*кампиданезки.
*логудорезки.
==Фонетични особености==
Сардинският език е запазил някои особености на латинския език.
*Запазване на произношението на кратките гласни /ĭ/ и /ŭ/ като {{IPA|[i]}} и {{IPA|[u]}},; например, [[латински език|лат.]] ''siccus'' (сух) звучи като ''siccu'' (а не както е в италиански ''secco'', френски ''sec'').
*Липсва дифтонгизация на латинските гласни ({{IPA|/e/}} и ({{IPA|/o/}}), например [[латински език|лат.]] ''potet'' (може) звучи като ''podet'' ( {{IPA|[ˈpoðet]}}), докато в другите романски езици се е развило в [[
*Липса на вторична
*Промяна на /ll/ в звучна ретрофлексна преградна {{IPA|[ɖ]}}, например ''cuaddu'' (кон) вместо ''cavallo''. Това не се отнася за по-късни заемки от италиански като ''bellu'' < ''bello'' (хубав).
*[[Ротацизъм]] на латинското /l/: ''arbu'' < ''albu(m)'' (бял), итал. ''bianco'', ''craru < claru(m)'' (ясен), итал. ''chiaro''.
==Граматика==
Сардинският език е аналитичен. Ето някои други особености
*Определителният член произлиза от латинското местоимение ''ipse''/''ipsu(m)'', докато в останалите романски езици произлиза от ''ille''/''illu(m)''. Формите му са ''su''/''sa'' в единствено число и ''sos''/''sas'' в множествено (''is'' в кампиданезкия диалект). Подобни определителни членове се срещат в [[каталански език|каталанския език]] на [[Балеарски острови|Балеарските острови]]: ''es/sa''
*Множественото число се образува с наставка ''-s'', както е във [[френски език|френски]], [[каталански език|каталански]], [[испански език|испански]] и [[португалски език]], например ''sardu/sardos/(camp.)sardus'' (сардинци), ''puddu/puddos-pudda/puddas'' (кокошки).
*Бъдещето време се образува по аналитичен начин от латинската форма ''habeo ad''. Сравни ''apo a istàre'', итал. ''io resterò'' (ще остана). Условното наклонение се образува по подобен начин от миналото време на глагола "avere" (''ai'') или на "dovere" (''deper'')
* За разлика от италиански думите „защо“ и „защото“ (итал. ''perché'') са различни: ''proite?'' (защо?), ''ca...'' или ''ca proite'' (защото).
*Личните местоимения за 1 и 2 лице се сливат с предлога ''cun'' (със): ''cunmegus'' (с мен), ''cuntegus'' (с теб), както е в [[испански език]] ''conmigo'', ''contigo'' и [[португалски език]] ''comigo'', ''contigo''.
| |||