Разлика между версии на „Далматински език“

963 байта изтрити ,  преди 13 години
м
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: pms:Lenga dalmàtica)
м
{{Език|
{| cellpadding="2" cellspacing="0" style="border:1px solid green; margin:0 0 1em 1em; float:right; width:30%" rules="all"
| страна=[[Хърватска]], [[Черна гора (държава)|Черна гора]]|
! colspan="2" bgcolor="lawngreen" style="font-size:120%" | Далматински
| район=Адриатическото крайбрежие|
|-
говорещи=мъртъв език от [[1898]]|
| valign="top"| Говорел се е в:
сем1=Индоевропейски|
| [[Хърватска]], [[Черна гора (държава)|Черна гора]]
сем2=Романски|
|-
сем3=Източноромански|
| valign="top"| Район:
сем4=Итало-далматински|
| Адриатическото крайбрежие
    '''сем5=Далматински'''|
|-
iso2=roa|
| valign="top"| Изчезване на езика:
SIL=dlm|
| [[10 юни]] [[1898]], когато [[Туоне Удайна]] бил убит
|}}
|-
| valign="top"| [[Езикови семейства и езици|Класификация]]
| [[Индоевропейско езиково семейство|Индоевропейски]]<br/>
&nbsp;[[Романски езици|Романски]]<br/>
&nbsp;&nbsp;[[Итало-западни езици|Итало-западни]]<br/>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;[[Итало-далматински езици|Итало-далматински]]<br/>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;'''Далматински'''
|-
! colspan="2" bgcolor="lawngreen" | Кодове на езика
|-
| [[ISO 639]]-1 || ''няма''
|-
| [[ISO 639]]–2 || roa
|-
| [[ISO 639]]-3 || dlm [http://www.sil.org/iso639-3/documentation.asp?id=dlm]
|-
| align=center colspan=2 |
{| border=0 cellpadding=2 cellspacing=0
|-
| align="center" | [[Картинка:Karta_na_dalmatinskia_ezik.JPG|center|thumb|300px|По-важни градове, където далматинският се е говорел]]
|}
|}
 
'''Далматинският''' е изчезнал [[Романски езици|романски език]], който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на [[Хърватска]] и на юг до [[Котор]] в [[Черна гора (държава)|Черна гора]].
 
'''Далматинският''' е изчезнал [[Романски езици|романски език]], който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на [[Хърватска]] и на юг до [[Котор]] в [[Черна гора (държава)|Черна гора]].
Говорещите далматински са живели в крайбрежните градове и села: ([[Задар|Зара]], [[Трогир|Трау&#768;]], [[Сплит|Спалато]], [[Дубровник|Рагуза]] и [[Котор|Катаро]]), като всеки от тези градове е имал свой собствен диалект, а също и на островите [[Крък|Велия]], [[Црес|Черсо]] и [[Раб|Арбе]].
 
Говорещите далматински са живели в крайбрежните градове и села: ([[Задар|Зара]], [[Трогир|Трау&#768;]], [[Сплит|Спалато]], [[Дубровник|Рагуза]] и [[Котор|Катаро]]), като всеки от тези градове е имал свой собствен диалект, а също и на островите [[Крък|Велия]], [[Црес|Черсо]] и [[Раб|Арбе]].
 
Забележете че, „далматински“ днес се често се нарича [[Чакавски диалект|чакавският диалект]] на [[Хърватски език|хърватския език]], който се говори в Далмация и съдържа много думи, заети от [[Италиански език|италиански]], както и някои от [[Немски език|немски]] и [[Турски език|турски]]. Този диалект и първоначалният далматински език обаче не са свързани, и не трябва да се объркват.
*'''Зарински''' &mdash; диалектът, говорен в [[Задар|Зара]] (Задар)
 
Първите два са най-добре познати и изглежда, че са били разделени в продължение на повече от 500 години. Заринският диалект изчезва заради силното [[Венеция|венецианско]] влияние, а другите диалекти заради асимилация от говорещите славянски езици.
 
| align="center" | [[Картинка:Karta_na_dalmatinskia_ezik.JPG|center|thumb|300px|По-важни градове, където далматинският се е говорел]]
 
===Рагузки===
[[Римска империя|Римляните]] завземат територията на [[Илирия]] между [[229 пр.н.е.]] и [[155]]. Търговците и властите употребяват латински и местните жители изоставят езика си за сметка на латинския (всъщност за сметка на „[[Простонароден латински език|простонародния латински]]“). Няколко римски императора имат илирийски произход: [[Аврелиан]], [[Диоклециан]] и [[Константин I Велики| Константин I]].
 
След [[Разпадане на Римската империя|разпадането на Западната Римска империя]], в Илирия продължава да се говори латински и езикът се резвиваразвива относително самостоятелно от другите [[романски езици]], преминавайки през местен диалект и обособявайки се най-накрая в отделен език.
 
Първото свидетелство за езика е от [[10 век]], като се смята, че по това време езикът се говори от около 50&nbsp;000 души.
 
Далматинският е повлиян от други езици - предимно от славянски, но без да изчезнат латинските му корени. По-къснотокъсно езикът изпитва силно влияние върху езика е от [[венецианскивенетски език|венецианскивенетския език]]. Няколко града в областта имат италиански имена.
 
Най-старите запазени документи, написани на далматинския, са няколко инвентара от [[13 век]], които са на рагузки диалект. Писмо от [[14 век]] от [[Задар]] показва силно венецианско влияние, което малко по-късно води до отмирането на езика.
 
==Отличителни черти==
[[Хърватска]].
 
Някои от отличителните белези на далматинския са доста архаични. Той например е единият от двата романски езика (другият е [[Сардински език|сардинският]]), които не палатализирали /k/ и /g/ пред /e/ и /i/: ''латински ''cenare'' > ''велиотски: ''kenur'' (вечерям).
 
Някои от думите му са се съхранили като заемки в южнославянските езици като например в [[Хърватски език|хърватския]], а освен това има и няколко в [[Албански език|албанския]].
 
===СходстваПрилика с румънския===
Измежду сходствата с румънския имаНай-вече някои звукови изменения на съгласни, уникалнихарактерни за далматински и румънски:
{| border="1" cellspacing="0" cellpadding="2" style="text-align: left;"
!източник
|}
 
ИмаЗапазени някокоса също думи сот [[простонародния простонароднолатинскилатински произходезик]], които не се срещат в други романски езици, катоапример:
* латински ''ex-cotere'' > румънски ''scoate'', далматински ''skutro'' (вадя), липсва в дургдруги романски езикезици.
* лат.латински ''singulus'' > далматински ''sanglo'', румънски ''singur'' (сам), повечето от останалите романски езици използват производни думи на ''solus''.
 
Също така бъдеще време се образува с глагола „ща, искам“ (точно както е в румънския и в други езици от [[Балкански езиков съюз|балканския езиков съюз]].
 
===Лексика===
Далматинския е задържалзапазил латински думи, отнасящи се до градския живот, които са били изгубени в румънския. ДалматинцитеТова запазилисе активнодължи градскона обществоактивния градски живот в градовете си държави по Адриатическото крайбрежие, докато румънците билиса живели избутаниизолирано в малки планински селища по времетовреме на [[Велико преселение на народите|великото преселение]] през [[Тъмни векове|тъмните векове]].
 
Също така за разлика от румънския в далматински няма никакви думи от тракийски или илирийски произход, тъй като говорещите го от самото начало са колонизатори, а не латинизирано население.
 
Най-голямо влияние върху езика оказват [[Реторомански език|ретороманските езициретороманският]], след това [[Венециански език|венецианският език]], тъй като търговското и политическото влияние на Венеция нараства. [[Чакавски диалект|Чакавският диалект]] и [[Дубровник|дубровнишкият]] [[Щокавски диалект|щокавски диалект]] в [[Хърватска]], които се говорят извън градовете след заселването на [[славяни]]те в Далмация, си пробиват пътнавлизат в градовете през [[16 век]]. Така постепенно славянският напълно измества далматинския като ежедневен език на ежедневното общуване.
 
===Граматика===
Наблюдава се склонност към [[аналитичен език|аналитизиране]] на далматинския език: съществителните и прилагателите започват да губят окончанията си за род и число, падежите при имената напълно изчезват и се опростяват глаголните спрежения поемат по същия път. Глаголът обаче пази категориите си род (мъжки и женски) и число.
 
[[Определителен член|Определителният член]] се поставя пред думатаимето, за разлика от [[Източноромански езици|източнороманските езици]] (като румънския), които го поставят зад името.
 
==Примери от езика==
 
[[Категория:Романски езици]]
[[категория:Мъртви езици]]
 
[[af:Dalmaties]]
1097

редакции