Енергия (ракета): Разлика между версии

Разработката на системата '''Енергия/Буран''' започва през 1976 г., след прекъсването на програмата [[Н1 (ракета)|Н1]] (руската „лунна ракета“). '''Енергия''' се налага за разлика от системата „Вулкан“, базирана на „[[Протон (ракета)|Протон]]“, но с по-големи размери и използваща скъпи горива. Много от съоръженията на Н1 биват използвани за построяванието на '''Енергия''', като например халето за хоризонтално сглобяване.

 

 

Планирани са три основни конфигурации на ракетата, в зависимост от броя на ускорителите монтирани по периферията на основния резервоар. '''„Енергия М“''' е базовата конфигурация, имаща два ускорителя „[[Зенит (ракета)|Зенит]]“, които имат само един двигател РД-0120 вместо два. „Енергия М“ е лансирана като наследник на Протон, но през [[1993]] г. се взима решение за производството на [[Ангара (ракета)|Ангара]]. '''„Енергия-2“''' е планирана като изцяло повторно-използваема ракета, като на основния резервоар са монтирани криле, позволяващи му да се приземи подобно на совалката. Последната конфигурация е „Вулкан“ или „Херкулес“. При тази конфигурация са монтирани осем ускорителя „Зенит“, а товарът е „Енергия-М“, която от своя страна има два отделни ускорителя. Тази най-мощна конфигурация е разчетена за 175 тона товар до ниска околоземна орбита. При стандартната конфигурация, която всъщност бива изстреляна през 1987 и 1988 г., са монтирани четири ускорителя Зенит, като до орбита могат да бъдат издигнати 100 тона товар.