Дипломатическа мисия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Съгласно [[международно право|международното право]] дипломатическата мисия има специален, екстериториален статут ([[имунитет]]). Територията, на която тя е разположена, се смята за част от територията на изпращащата страна и е изключена от обсега на местното правораздаване.
Задграничното представителство на Република България е структурно звено на дипломатическата служба, което осъществява дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации.
Задгранични представителства са:
1. [[посолствата]],;
2. [[постоянните представителства и постоянните делегации при международните правителствени организации]];
3. [[генералните консулства, консулствата, вицеконсулствата и консулските агентства]];
4. [[дипломатическите бюра и бюрата за връзка]];
5. [[специалните мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии, приета от ОС на ООН на 8 декември 1969 г.(обн., ДВ, бр. 70 от 1987 г.; попр., бр. 76 от 1987 г.)]].
Откриването, определянето на вида и закриването на задграничните представителства се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.
Постоянната дипломатическа мисия се нарича ''посолство'', а главата на мисията - ''[[посланик]]''. Дипломатическите представителства на държавата [[Ватикан]] се наричат ''апостолически [[Нунциатура|нунциатури]]''.
== Виж също ==
| |||