Голица: Разлика между версии

Селото заедно със с. [[Козичино]] /Еркеч/ и с. [[Аспарухово (Област Бургас)|Аспарухово]] /Ченге/ е един от центровете на т.н. етнографска група "ВАЯЦИ". Корените на това село се крият много нозад във вековете самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари който са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект -запазен и до днес. Голичани са много добри колонизатори като са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска Бургаска и Добричка област. През годините на турското робство селото се е ползвало с привилегиикатопривилегии като дервентджииско село - задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо с което голичани много се гордеят е че през робството в селото никога не са живели турци. В последните години се засили интереса към останките от т.н. "хемски порти" това е едно грандиозно фортификационно съоръжение което се намира в землището на селото и е служило за отбрана на византииската империя от нашествието на северните племена.