Бургунди: Разлика между версии

 

Прародината на бургундите се е намирала в Южна Норвегия. Към ІІ в.пр.н.е. племето тръгнало на юг, вероятно прекарало известно време на остров [[Борнхолм]] (Бургундерхолм?), и след това – през І или ІІ в., се преселило в областта между реките Среден [[Одер]] и Долна [[Висла]]. Около 200 г. (или през първата половина на ІІІ в.), под натиска на гепидите, бургундите отстъпили на югозапад и, преминавайки Лаузиц и Гарц, достигнали до Горен [[Майн]]. Оттук те предприемали набези срещу римската територия, придвижвайки се надолу по Майн. Първият сблъсък между бургундите и римските легиони бил при император [[Проб]]. Впоследствие това племе изтласкало [[алемани]]те на запад и югозапад и в средата на ІV в. стигнало до мястото, където Майн се влива в [[Рейн]].

 

== Възникване на Бургундското кралство ==

 

Когато умрял крал Гундобанд на престола седнал неговия син [[Сигизмонд]] (516-524), който още в началото на VІ в. приел католицизма, което на свой ред довело до засилване на позициите на Католическата църква в Бургудското кралство. Това било продиктувано от факта, че в лицето на папата Сигизмонд виждал необходимия съюзник, който да му помогне да укрепи кралската си власт в борбата с все по-нарастващата мощ на аристокрацията. Изправен пред могъщи съперници като франките и остготите, той се опитал да установи приятелски отношения с Византия. В писма до император [[Анастасий І]] (491-518) той нарича себе си „войник на императора“, и твърди, че Бургундското кралство е част от империята, уверява, че чака нарежданията на императора. От своя страна Анастасий І удостоил Сигизмунд с почетните титли ''magister militum Galliae'' и патриций. След смъртта на императора обаче отношенията между Бургундия и Византия се променили. Новият василевс [[Юстин І]] (518-527) се стремял да подобри отношенията с остготите, докато Сигизмонд продължавал да враждува с тях, вследствие на което се оказал във външнополитическа изолация. Освен това провизантийската политика на краля имала своите сериозни опоненти и вътре в страната в лицето на мнозина знатни бургунди. Тази опозиция отслабила също озициите на краля. През 522-523 г. франки и остготи нахлули в Бургундия и завзели редица градове. Решителното сражение станало 523 г. и в него войската на Сигизмонд била разбита, а самият крал потърсил спасение в манастира Агом, но попаднал в ръцете на франките, докато по-малкият му брат [[Годомар]] успял да избяга. Същата година крал Сигизмонд умрял и на следващата 524 г. на трона седнал Годомар (524-534). Веднага след като поел властта Годомар събрал нови сили и победил франките при [[Везеронс]], а кралят им Хлодомир бил убит. С това предишната граниза с франките била възстановена, но заетите от остготите области между [[Дуранса]] и [[Изер]] били загубени завинаги за бургундите. За по-нататъшната политика на Годомар няма много известия. През 533 г. остготската кралица [[Амаласунта]] върнала на бургундите завладените по-рано територии, надявайки се да подобри отношенията си с тях. Всичко това обаче не можело да предотврати близката гибел на Бургундското кралство. През 534 г. франкски войски под командването на кралете [[Хилдеберг]], [[Хлотар]] и [[Теодеберт]] разбили бургундите при Отен. Годомар се намирал в обсадения град, който скоро паднал в ръцете на франките. Източниците съобщават различни версии за по-нататъшната съдба на последния бургундски крал, но все още не може да се установи със сигурност дали е бил убит, взет в плен или е успял да избяга. Във всеки случай повече сведения за него няма. След победата си тримата франкски крале си поделили Бургундското кралство като Теодеберт получил северната му част с градовете Отен, Лангр, Безансон, Аванш и Шалон-сюр-Сон; Хилдеберт взел централната част с Макон, Женева, Лион и Виена, а Хлотар – Гренобъл, Валанс, Ди и прилежащите им територии. През следващите години бургундската аристокрация се претопила напълно във франкския елит.

 

[[br:Burgonded]]