|
Елфи било използвано, за да преведе едновременно и Куенди - "говорящите", Висшелфическото име на целия им род, и Елдар - името на Трите рода, които потърсили Неумиращото Царство и отишли там в началото на Дните (с изключение само на синдарите). Тази стара дума беше действилно единствената подходяща - някога е била пригодена да отговаря на каквито спомени за този народ се запазили хората или на едни не напълно различни творения на човешките умове. Но значението ѝ било стеснено и сега може да припомня на мнозина хрумвания къде хубави, къде глупави, тъй различни от някогашниге Куенди, както са различни пеперудите от ястреба - не че някой от Куендите някога е имал крила - тъй неестествени за тях, както и за хората. Те били раса, висока и красива, по-старите Деца на света, а сред тях Елдарите били като крале, които сега са си отишли - Народът на Великия поход, Народът на Звездите.Били високи, светлокожи и сивооки, ако и къдриците им да били тъмни - освен в златния род на финарфин, а гласовете им имали повече мелодичност от всички чувани днес и тогава. Бели храбри, ала печална е историята на онези, що се завърнали ва Средната земя като изгнаници. Макар в отдавна отминали дни да се пресякла с тази на Бащите, тяхната участ не е като човешката. Господството им отминало отдавна и сега те обитават отвъд кръговете на света и не се завръщат.
'''Информацията не е съвсем пълна , тъй като е само да обсадата на Ангбанд, но пояснява по горе написаното.'''
Елфите се появили на бял свят в далечния изток, край едно езеро, наречено Куивиенен, Вода на Пробудата; И от там Валарите ги призовали да напуснат Средната земя и през Великото море да стигнат до "Блаженото царство" Аман в запада на света, земята на Боговете. Онези, които приели призива, били поведени на дълъг поход от Куивиенен през Средната земя; водел го Ороме Ловеца и те се наричали Елдари, Елфи от Великото пътешествие, Върховни елфи - за разлика от онези, които отхвърлили призива и избрали Средната земя за своя родина и своя съдба. Те са "по-дребните елфи", наричани Авари , тоест Нежелаещи.
Макар и прекосили Сините планини, не всички Елдари заминали отвъд Морето; онези, които останали в Белерианд, се наричат Синдари, Сиви елфи. Техен върховен крал бил Тингол (което означава Сивоплащ), койтоо властвал в Менегрот, Хилядата пещери в Дориат.И не всички Елдари, които пресекли Великото море, останали в страната на Валарите; един от най-великите сред тях, наречени Нолдори (Владетели на премъдростите), се завърнали в Средната земя и поради туй ги наричат още Изгнаници. Начело на техния бунт срещу Валарите стоял Феанор, първородния син на Финве,който повел похода на Нолдорите от Куивиенен, ала вече бил мъртав.
Феанор паднал в битка скоро подир заръщането на Нолдорите в Средната земя, а седмината му синове владеели обширни земи в източната част на Белиаранд, меджу Дартонион (Таур-ну-фуин) и Сините планини. Ала властта им била унищожена в страшната Битка на Неизброймите сълзи. И от тогава насетен " феаноровите синове се лутали като сухи листа, понесени от вятъра".
Вторият син на Финве бил Финголфин (полубрат на феанор), приет за върховен владетел на Нолдори.Той и синът му Фингон властвали над Хитлум, който се намирал на северозаад от могъщата верига Еред Ветрин, Планините на Сянката. Финголфин живеел в Митрим, край голямото езеро със същот име, а Фингон държал Дор-ломин в южния край на Хитлум. Главаната им крепост била Барад Ейтел (Кулата на Извора), където реката Сирион извирала от източния сколн на Планините на Сянката. След гибелта на Финголфин в двубоя с Моргот Фингон станал вместо него върховен крал на Нолдорите.
Втория син на Финголфин бил Тургон. След завръщането на Нолдорите той най-напред обитавал крайморския дворец Винямар в областта Невраст, заппадно от Дор-ломин; но та тайно изградил скритя град Гондолин, който се издигнал на хълм насред равнината, наречена Тумладен, обкръжена изцяло от Пръстеновите планини, източно от реката Сирион. Когато Гондолин бил изграден подир дълги гоодини тежък труд , Тургон напуснал Винямар и заживял в Гондолин със своя народ, в който имало както Нолдори, така и Синдари. Векове наред тази прекрасна елфическа твърдина се пазела в най-строга тайна. Единственият и вход бил неоткриваем и строго пазен, тъй че никой външен не можел да мине оттам; и Моргот не можел да узнае къде се намира. Чак след Битката на Нейзброимите сълзи, когато били отминали над триста и педесет години, откакто напуснал Винямар, Тургон излязъл с могъщата си армия от Гондолин.
Третият син на Финве , брат на Финголфин и полубрат на феанор, бил Финарафин. Той не се върнал в Средната земя, но синовете и дъщерите му тръгнали с Финголфин и неговите синове. Най -големият сн на Финарафин би финрод, който вдъхновен от величието и хубостта на Менегрот в Дориат, сътворил подземния град-крепост Нарготронд и заради туй го нарекли Фелагунд, що на езика на джуджетата означава " Владетеля на пещерите " или "Онзи, който дълбае пещери. Портите на Нарготронд се отваряли към клиисурата на река Нарог в западен Белериианд, където теението минавало през високите хълмове, наречени Таур-ен-Фарот или фаротско платоо;но каллстото на Финрод се простирало надлъж и на шир - на изтокот реката Сирион, а на запад до река Хехиг, която залива Егларест. Ала Финрод бил погубен в тъмниците на Саурон, най главният сред морготоовите слуги, и короната на нарготронд поел Ордорет, вторият син на Финарафир.
Друите Финарафирови синове - Ангорд и Аегнор,васали на брат си Финрд живеели в Дортонион, обърнат на север към проосторната равнина Ард-гален. Сестрата на Финрод, Галадриел, дълго живяла в Дориат с кралица Мелиан. Мелиан била мот могъщиите духове, наричани Маяри, но приела човешшки облик и заживяла с крал Тингол в гората Белерианд - тя била майка на Лутиен и прародителка на Елронд. малко прпеди завръщането на Нолдорите от Аман, коогато плчищата на от Ангбанд нахлули от юг в Белерианд Мелиан вложила цялото си могъщество, за да изтъчеоколо тях невидима стена от сянка и смут- Поясът на Мелиан, през който никой не можел да мине потив нейната воля или волята на Тиингол, осевен ако не владее о в елика мощ от тази на Маярите. и от тоава тези земи блили наречени Дорииат- Страната на Пояса.
През шейсетата година след завръщането на Елдарите свършил дългият мир - огромни пълчища орги връхлетели откъм Ангбанд, ала били напълно разбити и унищожни от Нолдорите. тая битка била наречена Дагор Аглареб, Славното сражение; но елфическите владетели усетили в нея редурежедние и започнали обсадата на Ангбанд, кооято траяла почти четиристотин години.
{{фентъзи-мъниче}}
|
