Елизия: Разлика между версии

Елизия на [[съгласна|съгласни]] в книжовния [[български език]] се среща при съгласните <nowiki>[</nowiki>[[т]],[[д]]<nowiki>]</nowiki>. Краесловни съгласни [т,д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т,д], ако съгласните следват проходните съгласни <nowiki>[</nowiki>[[с]],[[ш]]<nowiki>]</nowiki>: щастлив [штаслиф], вестник [вестниквесник]. Съгласните [т,д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик].