|
О'Конър е роден на [[21 август]] [[1889]] г. в [[Сринагар]], [[Кашмир]], [[Индия]].<ref name="K185">Keegan (2005), p.185</ref><ref name="H&K">{{cite web | first=Hans |last=Houterman| coauthors=Koppestitle, Jeroen|title = World War II unit histories & officers | work = | url = http://www.unithistories.com/units_index/default.asp?file=../officers/personsx.html | accessdate = 2007-08-16}}</ref> Посещава Castle School в Тонбридж през 1899 г. и The Towers School в Crowthorne през 1902 г.<ref name=LHCMA/> През 1903 г. след смъртта на баща си (нещастен случай), е прехвърлен в Wellington School в [[Съмърсет]]. През 1908 г. се обучава в кралската военна академия в Сандхърст<ref name="K185"/>. През октомври следващата година е зачислен към 2-ри [[батальон]] от Cameronians. Поддържа връзки с тази част до края на живота си. През януари 1910 г. батальонът е разположен в [[Колчестър]], където преминава свързочно и стрелково обучение. След това е изпратен в [[Малта]], където служи между 1911 и 1912 г. като полкови свързочен офицер ({{Lang-en|Regimental Signals Officer}})<ref name=LHCMA/>.
През Първата световна война О'Конър служи като свързочен офицер на 22-ра [[бригада]] в британската 7-ма пехотна дивизия, като [[капитан]] и командир на свързочната рота на 7-ма дивизия и почетен бригаден-майор на 91-ва бригада от 7-ма дивизия. Награден е с Военен кръст през [[февруари]] [[1915]] г. През март същата година участва в [[Битка при Арас|битката при Арас]] и [[Битка при Бюлкур|битката при Бюлкур]]<ref name=LHCMA/>. Награден е с [[Distinguished Service Order|DSO]] и назначен за почетен полковник-лейтенант на 1-ви пехотен батальон от почетната артилерийска рота, част от 7-ма дивизия, през юни 1917 г. През ноември, на дивизията е наредено да подкрепи италианците срещу австро-унгарските части при [[Battle of the Piave River|River Piave]], която в последствие формира част италианския фронт. В края на октомври 1918 г. 2-ри батальон овладява остров [[Grave di Papadopoli]] на река
Piave, за което О'Конър получава италианския сребърен Медал на честта и bar към своят DSO.<ref name=LHCMA>[http://www.kcl.ac.uk/lhcma/cats/oconnor/ocon00.shtml Papers of General Sir Richard O'Connor].</ref>
В края на войната О'Конър е върнат до предишния си ранг - капитан.<ref name="K185"/>
Награден е с [[Военен кръст]] през февруари 1915 г.
== Години между войните == ▼He was awarded the [[Military Cross]] in February 1915. In March of that year he saw action at [[Battle of Arras|Arras]] and [[Battle of Bullecourt|Bullecourt]]<ref name=LHCMA/>. O'Connor was awarded the [[Distinguished Service Order|DSO]] and appointed brevet [[lieutenant-colonel]] in command of 1st Infantry Battalion of the [[Honourable Artillery Company]], part of the 7th Division, in June 1917. In November, the division was ordered to support the Italians against the [[Austria-Hungary|Austro-Hungarian]] forces at the [[Battle of the Piave River|River Piave]] which then formed part of the [[Italian Campaign (WWI)|Italian Front]]. In late October 1918 the 2nd Battalion captured the island of [[Grave di Papadopoli]] on the Piave River for which O'Connor received the Italian Silver Medal of Honour and a bar to add to his DSO.<ref name=LHCMA>[http://www.kcl.ac.uk/lhcma/cats/oconnor/ocon00.shtml Papers of General Sir Richard O'Connor].</ref>
О'Конър учи в [[Staff College, Camberley]] през 1920 г.<ref name="S239">Smart (2005), p.239</ref> От 1921 до 1924 г. е бригаден майор в експерименталната бригада<ref name="H&K"/> (или 5-та бригада) под командването на [[J.F.C. Fuller]], която е формирана, за да се изследват методите и процедурите за координирано използване на танкове и самолети в комбинация с пехота и артилерия.
At the end of the war, O'Connor reverted to his rank of captain.<ref name="K185"/>
В периода 1924 - 1925 г. служи като адютант в старата си част [[The Cameronians (Scottish Rifles)|The Cameronians]]. От 1925 до 1927 г. служи като ротен командир в Сандхърст<ref name="K199">Keegan (2005), p.199</ref>. Завръща се в Staff College в Camberley като инструктор, между 1927 - 1929 г.<ref name="H&K"/> През 1930 г. О'Конър отново служи с 1-ви батальон от The Cameronians в [[Египет]], а от 1931 до 1932 г. в [[Lucknow]], Индия. От 1932 до 1934 г. служи като главен щабен офицер, втори клас в [[War Office]]. През 1935 г. се обучава в [[Imperial Defence College]] в [[Лондон]].<ref name="K199"/> През октомври О'Конър е повишен до бригаден-генерал и поема командването на бригада [[Peshawar]] в северозападна Индия. През септември 1938 г. е повишен до генерал-майор и назначен за командир на британската 7-ма дивизия в [[British Mandate of Palestine|Palestine]], както и за военен губернатор на [[Йерусалим]]<ref name="K199"/>.
▲== Години между войните ==
<!--
O'Connor attended the [[Staff College, Camberley]] in 1920<ref name="S239">Smart (2005), p.239</ref>. O'Connor's other service in the years between the world wars included an appointment from 1921 to 1924 as brigade major of the Experimental Brigade<ref name="H&K"/> (or 5 Brigade) under the command of [[J.F.C. Fuller]], which was formed to test methods and procedures for using [[tank]]s and aircraft in co-ordination with infantry and artillery.
През август 1939 г., 7-ма дивизия е прехвърлен в крепостта в [[Мерса Матрух]], Египет, където е натоварен със защитата на района срещу потенциалната атака на италианската 10-та армия намираща се в Либия<ref name=LHCMA/>.
He returned to his old unit, [[The Cameronians (Scottish Rifles)|The Cameronians]], as [[adjutant]] from 1924 to 1925. From 1925 to 1927 he served as a company commander at Sandhurst<ref name="K199">Keegan (2005), p.199</ref>. He returned to the Staff College at Camberley as an instructor from 1927 to 1929.<ref name="H&K"/> In 1930 O'Connor again served with the 1st Battalion of The Cameronians in [[Egypt]] and from 1931 to 1932 in [[Lucknow]], India. From 1932 to 1934 he was a general staff officer, grade 2 at the [[War Office]]. He attended the [[Imperial Defence College]] in [[London]] in 1935.<ref name="K199"/> In October of that year, O'Connor, having been promoted [[brigadier]], assumed command of the [[Peshawar]] Brigade in northwest India. In September 1938 O'Connor was promoted to [[major-general]] and appointed Commander of the [[British 7th Division|7th Division]] in [[British Mandate of Palestine|Palestine]], along with the additional responsibility as Military Governor of [[Jerusalem]]<ref name="K199"/>.
In August 1939, 7th Division was transferred to the fortress at [[Mersa Matruh]], Egypt, where O'Connor was concerned with defending the area against a potential attack from the massed forces of the [[Italian Tenth Army]] over the border in Libya<ref name=LHCMA/>.
-->
== Италианската офанзива и операция Компас ==
<!--
-->
== В плен и бягство ==
<!--
O'Connor would spend the next two and a half years as a [[prisoner of war]], mainly at the [[Castello di Vincigliata]] near [[Florence]], Italy. Here he and Neame were in the company of such figures as Major-General Sir [[Adrian Carton de Wiart]] and [[Air Vice Marshal]] [[Owen Tudor Boyd]]. Although the conditions of their imprisonment were not unpleasant, the officers soon formed an escape club and began planning a breakout. Their first attempt, a simple attempt to climb over the castle walls, resulted in a month's solitary confinement.<ref name="M333"/> The second attempt, by an escape tunnel built between [[October]] [[1942]] and [[March]] [[1943]], had some success with two New Zealander brigadiers, [[James Hargest]] and Reginald Miles, reaching Switzerland. However, O'Connor and de Wiart, travelling on foot, were at large for a week but were captured near [[Bologna]] in the [[Po River|Po]] Valley. Once again, a month's solitary confinement was the result.<ref name="M333"/>
О'Конър прекарва следващите две и половина години като военнопленник, основно в [[Castello di Vincigliata]] близо до [[Флоренция]], Италия. Там той и Ним са в компанията на генерал-майор сър [[Adrian Carton de Wiart]] и [[Air Vice Marshal]] [[Owen Tudor Boyd]]. Въпреки че условията, в които се намират не са неприятни, офицерите скоро започват да планират бягство. Първият им опит да се изкачат по стените на замъка е неуспешен и прекарват един месец карцер.<ref name="M333"/> Вторият опит е през тунел, изкопан между [[октомври]] [[1942]] и [[март]] [[1943]] г. Опитът е с частичен успех, двама новозеландски бригадни генерали, [[James Hargest]] и Reginald Miles, достигат [[Швейцария]]. О'Конър и de Wiart, придвижващи се пеша са пленени след седмица край [[Болоня]] в долината на река [[По]]. Наказани са отново с по един месец карцер.<ref name="M333"/>
It was only after the Italian surrender in [[September]] [[1943]] that the final, successful, attempt was made. With help from the [[Italian resistance movement]], Boyd, O'Connor and Neame escaped while being transferred from Vincigliati. After a failed rendezvous with a [[submarine]], they arrived by boat at [[Termoli]], then went on to [[Bari]] where they were welcomed as guests by [[Harold Alexander, 1st Earl Alexander of Tunis|General Alexander]] on [[21 December]] [[1943]]. Upon his return to Britain, O'Connor was presented with the knighthood he had been awarded in 1941 and promoted to lieutenant-general. Montgomery suggested that O'Connor be his successor as [[British Eighth Army|Eighth Army]] commander but that post was instead given to [[Oliver Leese]] and O'Connor was given a corps to command. <ref>{{cite journal | quotes = | last = | first = | authorlink = | coauthors = | date = | year = | month = | title = Generals Free | journal = Time Magazine | volume = | issue = [[31 January]], [[1944]] | pages = | issn = | pmid = | doi = | id = | url = http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,803165,00.html | language = | format = | accessdate = 2007-09-14 | laysummary = | laysource = | laydate = | quote = }}</ref>
-->
Едва след италианската капитулация през [[септември]] [[1943]] г. е извършен третия успешен опит за бягство. С помощта на италианската съпротива Boyd, О'Конър и Ним успяват да избягат докато са прехвръляни към Vincigliati. След неуспешна среща с подводница, те достигат с лодка до [[Termoli]], след което отиват в [[Bari]], където са посрещнати като гости от генерал [[Харолд Алекзандър]] на [[21 декември]] [[1943]] г. След завръщането си в Англия, О'Конър е официално награден с рицарството, което получава през 1941 г. и е повишен до генерал-лейтенант. Монтгомъри предлага О'Конър да бъде негов наследник като командир на британската 8-ма армия, но вместо това поста е поверен на [[Oliver Leese]], а той получава командването на корпус.<ref>{{cite journal | quotes = | last = | first = | authorlink = | coauthors = | date = | year = | month = | title = Generals Free | journal = Time Magazine | volume = | issue = [[31 January]], [[1944]] | pages = | issn = | pmid = | doi = | id = | url = http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,803165,00.html | language = | format = | accessdate = 2007-09-14 | laysummary = | laysource = | laydate = | quote = }}</ref>
== 8-ми корпус и Нормандия ==
<!--
-->
== Операция Маркет-Гардън, Индия ==
[[Image:Ww2 map68.jpg|thumb|[[Операция Маркет-Гардън]]]]
<!--
О'Конър е командир на 8-ми корпус по времето на [[Операция Маркет-Гардън]] и е натоварен с поддръжката на 30-ти корпус, командван от
[[Image:Ww2 map68.jpg|thumb|[[Operation Market Garden|Operation ''Market Garden'']]]]
[[Brian Horrocks]]. Навлизайки във [[Weert]] в края на септември, 8-ми корпус се подготвя и участва в [[операция Aintree]], настъплението в посока [[Venray]] и [[Venlo]] започнало на [[12 октомври]].
O'Connor remained in command of VIII Corps, for the time being, and was given the task of supporting [[Brian Horrocks|Horrocks']] [[British XXX Corps|XXX Corps]] in [[Operation Market Garden|Operation ''Market Garden'']], the plan by Montgomery to establish a bridgehead across the [[Rhine]] in the [[Netherlands]]. Following their entry into [[Weert]] at the end of September, VIII Corps prepared for and took part in [[Operation Aintree|Operation ''Aintree'']], the advance towards [[Venray]] and [[Venlo]] beginning on [[12 October]]{{Fact|date=June 2007}}.
OnНа [[27 Novemberноември]] heе wasсвален removedот fromсвоя hisпост postи andе wasизпратен orderedда toзамени take over from Lieutenantгенерал-Generalлейтенант [[Mosley Mayne|Sir Mosley Mayne]], asкато GOC-in-C,главнокомандващ [[Easternна Command]]източното inкомандване Indiaв Индия. Smart'sСпоред accountнякои saysизточници thatМонтгомъри Montgomeryобосновава promptedпреместването theс: move''не forе "notдостатъчно beingбезжалостен ruthlessсъс enoughсвоите withамерикански his American subordinates"подчинени''<ref name="S240">Smart (2005), p.240</ref>, althoughдокато Meadдруг statesавтор thatпосочва, theче initiativeинициативата wasза takenтова byе theна [[Chief of the Imperial General Staff|CIGS]] Field Marshalфелдмаршал [Alan[Алан BrookeБрук]], butно MontgomeryМонгомъри madeне noправи attemptнищо toза retainда O'Connorго задържи.<ref name="M336">Mead (2007), p.336</ref> ThisТова markedотбелязва theкрая endна ofдълга aи longизтъкната andбойна distinguished combat careerкариера, althoughвъпреки theче newновото jobназначение wasсъщо anе importantважно one,- controllingконтролиране theна linesкомуникационните ofлинии communicationна of14-та the [[Fourteenth Army (United Kingdom)|Fourteenth Army]]армия.<ref name="M336"/>
През ноември 1945 г. О'Конър е повишен до пълен генерал и назначен за главнокомандващ на северното командване в Индия.<ref name="M336"/> От 1946 до 1947 г. е генерал-адютант на войските и генерал-адютант на краля<ref name="S240">Smart (2005), p.240</ref>. Прекарва голяма част от времето посещавайки британските части разположени в Индия и Далечния изток. През септември 1947 г. подава оставка, която е приета<ref name="M336"/>. Монгомъри, в този момент [[Chief of the Imperial General Staff]], смята че трябва да бъде уволнен, тъй като не е ''неподходящ за заеманата длъжност''<ref name="S240">Smart (2005), p.240</ref>. Скоро след това той е ръкоположен за [[Order of the Bath|Knight Grand Cross of the Bath]].<ref name="H&K"/>.
In November 1945, O'Connor was promoted to full general and appointed GOC-in-C, Northern Command in India.<ref name="M336"/> From 1946 to 1947 he was [[Adjutant-General to the Forces]] and [[Personal Aide-de-Camp|Aide de Camp General to the King]]<ref name="S240">Smart (2005), p.240</ref>. He spent much of this time visiting British troops stationed throughout India and the [[Far East]]{{Fact|date=June 2007}}. His career as Adjutant General was to be short-lived, however. After a disagreement over a cancelled [[demobilization|demobilisation]] for troops stationed in the Far East, O'Connor offered his resignation in September 1947, which was accepted<ref name="M336"/>. Montgomery, then [[Chief of the Imperial General Staff]], maintained that he had been sacked rather than resigned for being "not up to the job"<ref name="S240">Smart (2005), p.240</ref>. Not long after this he was installed a [[Order of the Bath|Knight Grand Cross of the Bath]].<ref name="H&K"/>.
-->
== Личен живот ==
<!--
OО'ConnorКонър retiredсе inпенсионира през 1948 atг. theна age58 ofгодишна fifty-eightвъзраст. DespiteВъпреки this,това heтой maintainedзапазва hisвръзките linksси withс theармията Armyи andпоема tookдруги onзадължения. otherВ responsibilities.периода He1948 was- Commandant1959 ofг. theе комендант на [[Army Cadet Force]] inв [[ScotlandШотландия]]. fromПолковник 1948 to 1959; [[Colonel]] ofот [[The Cameronians (Scottish Rifles)|the Cameronians]], в периода 1951 to- 1954; [[Lordг. Lieutenant]]Лорд ofлейтенант от [[Ross and Cromarty]] fromмежду 1955 toи 1964 andг., и servedслужи asкато [[Lord High Commissioner]] toна theобщото Generalсъбрание Assemblyна ofшотландската theцърква [[Churchпрез of1964 Scotland]] in 1964г. HisПървата firstму wifeжена, Jean, diedумира inпрез 1959 г. InПрез 1963 heг. marriedсе Dorothyжени Russellповторно за Дороти Ръсел. InПрез Julyюли 1971 heг. е wasпроизведен createdв [[Order of the Thistle|Knight of the Thistle]].<ref name="H&K"/> HeУмира died inв [[LondonЛондон]] onна [[17 Juneюни]] [[1981]] г.<ref name=LHCMA/>
-->
== Използвана литература ==
[[Категория:Хора от Втората световна война|О'Конър, Ричард]]
[[Категория:Британски офицери|О'Конър, Ричард]]
[[de:Richard O'Connor]]
|
