Шаман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м махане на английския МЕП, вече има статия Шаманизъм
правопис, повторения, стил. махам позоваването на карлос кастанеда до намиране на по-изчерпателна формулировка за приноса му
Ред 1:
[[Картинка:Shona witch doctor (Zimbabwe).jpg|мини|дясно|200п|[[Зимбабве|Зимбабвийски]] шаман]]
'''Шаманът''' е [[Религия|религиозна]] [[институция]] в някои традиционни култури. Вярва се, че той има способността да преминава в отвъдни световеселения, и заради това си умение е смятан за посредник между световете, водач на душите към отвъдното. Той е народен лечител и [[магьосник]], [[жрец]], [[мистик]], мъдрец, [[поет]], предполагаем пазител на древни, природни методи за придобиване и поддържане на добро здраве и благоденствие както за самия него, така и за членовете на общността, към която принадлежи. Контактува с духове-помощници (описвани най-често като фантастични животни), без да е “обладан” от тях. Смята се за избраник, причастен към сферата на свещеното, недостъпна за останалите.
 
ШаманитеСмята се, че шаманите се отличават от останалите членове на обществотообщността си по интензивността на личнитерелигиозните си религиозни преживявания. Шаман обикновено се става по наследство или по призвание. Указанията за нечия годност за шаманвлизане в такава роля са [[екстаз|екстатични]] ([[сън]]ища, [[транс]]ове, др.) и традиционни (техники, [[митология]], родословие, таен език и др.). Средствата, чрез които шаманите изпадат в състояния на транс, са [[Халюциногени|халюциногенни]] растения, ударни инструменти, напеви, танци, [[талисман]]и, [[амулет]]и и други.
 
Най-подробно са изучени шаманите в [[Сибир]] и сред ескимосите<ref>Kleivan, Inge; B. Sonne (1985). Eskimos: Greenland and Canada, Iconography of religions, section VIII, "Arctic Peoples", fascicle 2. Leiden, The Netherlands: Institute of Religious Iconography • State University Groningen. E.J. Brill. ISBN 90-04-07160-1.</ref><ref>Merkur, Daniel (1985). Becoming Half Hidden: Shamanism and Initiation among the Inuit. Stockholm: Almqvist & Wiksell. ISBN 91-22-00752-0.</ref><ref>Gabus, Jean, Vie et coutumes des Esquimaux Caribous, Libraire Payot Lausanne, 1944.</ref>, от името на тюрко-тунгуски е въведено и името на феномена<ref>Hoppál, Mihály (2005). Sámánok Eurázsiában (in Hungarian). Budapest: Akadémiai Kiadó. ISBN 963-05-8295-3. Заглавие "Шаманите„Шаманите в Евразия"Евразия“, публикувана също на немски, естонски и фински език. [http://www.akkrt.hu/main.php?folderID=906&pn=2&cnt=31&catID=&prodID=17202&pdetails=1 Сайт на издателя, с кратко описание (на унгарски)].</ref>. Моделът на шаманизма е изследван задълбочено и сред Американскитеамериканските [[индианци]]<ref>Карлос Кастанеда</ref>. Такъв тип религиозно поведение е идентифициран и в древните култури. На [[Балкани]]те, например, чрез шамански тип религиозност са интерпретирани [[Мистерии|мистериалните]] култове и [[Орфизъм|орфизмаорфизмът]]. Като шаман е интерпретиранразглеждан и гръцкиягръцкият митологичен герой [[Орфей]]<ref>Богдан Богданов, Орфей и древната митология на Балканите, УИ "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, София, 1989</ref>.
Инструментите, които шаманите използват за да изпадат в състояния на транс са [[Халюциногени|халюциногенни]] растения, ударни инструменти, напеви, танци, [[талисман]]и [[амулет]]и и др.
 
==В България==
Най-подробно са изучени шаманите в [[Сибир]] и сред ескимосите<ref>Kleivan, Inge; B. Sonne (1985). Eskimos: Greenland and Canada, Iconography of religions, section VIII, "Arctic Peoples", fascicle 2. Leiden, The Netherlands: Institute of Religious Iconography • State University Groningen. E.J. Brill. ISBN 90-04-07160-1.</ref><ref>Merkur, Daniel (1985). Becoming Half Hidden: Shamanism and Initiation among the Inuit. Stockholm: Almqvist & Wiksell. ISBN 91-22-00752-0.</ref><ref>Gabus, Jean, Vie et coutumes des Esquimaux Caribous, Libraire Payot Lausanne, 1944.</ref>, от името на тюрко-тунгуски е въведено и името на феномена<ref>Hoppál, Mihály (2005). Sámánok Eurázsiában (in Hungarian). Budapest: Akadémiai Kiadó. ISBN 963-05-8295-3. Заглавие "Шаманите в Евразия", публикувана също на немски, естонски и фински език. [http://www.akkrt.hu/main.php?folderID=906&pn=2&cnt=31&catID=&prodID=17202&pdetails=1 Сайт на издателя, с кратко описание (на унгарски)].</ref>. Моделът на шаманизма е изследван задълбочено и сред Американските [[индианци]]<ref>Карлос Кастанеда</ref>. Такъв тип религиозно поведение е идентифициран и в древните култури. На [[Балкани]]те, например, чрез шамански тип религиозност са интерпретирани [[Мистерии|мистериалните]] култове и [[Орфизъм|орфизма]]. Като шаман е интерпретиран и гръцкия митологичен герой [[Орфей]]<ref>Богдан Богданов, Орфей и древната митология на Балканите, УИ "Св. Климент Охридски", София, 1989</ref>.
В българската традиционна култура шамански техники за изпадане в [[транс]] и общуване с отвъдни светове и персонажи използват т. нар. "[[змееборец|деца-змейчета]]", наричани още "витяци"„витяци“ или "юнаци"„юнаци“<ref>Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойчев, Изд. гр. "7М„7М+Логис"Логис“, София, 1994, с. 149.</ref>. За предопределени змейчета се смятат преносени деца, родени с някакви белези под мишниците (интерпретирани като крила) по време на "мръсните„мръсните дни"дни“ (дните между [[Игнажден]] и [[Коледа]]). Вярва се, че те са деца на [[змей]]ове. За да бъдат запазени техните способности да гонят опасните митични същества (като [[хала|хали]] и [[ламя|лами]]), се вярва, че веднага след раждането им девет стари жени изпридаттрябва да изпредат нишка, изтъкаватда изтъкат платно и ушиватда ушият ризка за новороденото, при специални условия. Те трябва да успеят да свършат работататова за една нощ, голи, и качени на покрива на къщата, в която се е родило детето. "Змееборците"„Змееборците“ изпадат в безсъзнание и транс на някакво специално за тях място извън селото, и разказват, че в това време се борят с [[ламя|лами]] и [[хала|хали]], които искат да напакостят на селото.
 
В българската традиционна култура шамански техники за изпадане в [[транс]] и общуване с отвъдни светове и персонажи използват т. нар. "[[змееборец|деца-змейчета]]", наричани още "витяци" или "юнаци"<ref>Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойчев, Изд. гр. "7М+Логис", София, 1994, с.149.</ref>. За предопределени змейчета се смятат преносени деца, родени с някакви белези под мишниците (интерпретирани като крила) по време на "мръсните дни" (дните между [[Игнажден]] и [[Коледа]]). Вярва се, че те са деца на [[змей]]ове. За да бъдат запазени техните способности да гонят опасните митични същества (като хали и лами), веднага след раждането им девет стари жени изпридат нишка, изтъкават платно и ушиват ризка за новороденото при специални условия. Те трябва да успеят да свършат работата за една нощ, голи, и качени на покрива на къщата, в която се е родило детето. "Змееборците" изпадат в безсъзнание и транс на някакво специално за тях място извън селото, и разказват, че в това време се борят с [[ламя|лами]] и [[хала|хали]], които искат да напакостят на селото.
 
== Източници ==