Вардан Аревелци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м +кат, малко обработка |
кат |
||
Ред 1:
'''Вардан Аревелци''' (ок. [[1200]] – [[1271]]), известен още като Вардан Велики, е сред най-интересните и важни, от гледна точка на българската история, [[Армения|арменски]] средновековни автори. Вардан е един от ярките представители на арменската култура в периода XIII–XIV век, когато тя преживява бурен възход.
'''Вардан Аревелци''' (ок. [[1200]] – [[1271]]), известен още като Вардан Велики, е сред най-интересните и важни, от гледна точка на българската история, [[Армения|арменски]] средновековни автори. Вардан е един от ярките представители на арменската култура в периода XIII–XIV век, когато тя преживява бурен възход. Роден в областта [[Гандзак]] в днешен [[Азербайджан]], в началото Вардан вероятно е ученик на [[Мхитар Гош]] в [[манастир]]а “Нор Гетик”, но в интелектуално отношение той се оформя под влиянието на игумена вардапет Йовханнес Ванакан в манастира “Хоранашат”. Още като ученик, Вардан показва забележителни способности и прави няколко превода от [[гръцки език]]. През [[1239]] или [[1240]] г., Вардан посещава като поклонник [[Йерусалим]], а на връщане е гост на киликийския арменски [[цар]] [[Хетум I]]. По настояване на католикос Константин, Вардан остава в [[Киликия]] до [[1245]] г. От Киликия Вардан заминава за [[Велика Армения]] (същинска Армения) като пратеник на киликийския католикос Константин. След приключването на мисията си, Вардан се установява в манастира “Св. Андрей” при крепостта Кайен, където изгражда своя школа. Между 1256 и 1271 г. той живее в манастира “Хор Вирап”, където основава един от средновековните арменски [[университет]]и. Междувременно, през [[1264]] г. е изпратен като посланик при монголския илхан Хулагу. През 1271 г. Вардан умира в манастира “Хор Вирап”. ▼
== Биография ==
▲
== Произведения ==
Вардан оставя неголеми, но многобройни произведения – 8 [[панегирик]]а, 2 поучения, 6 [[шаракан]]а, 70 беседи и няколко молитви. Това са творбите му, имащи църковна тематика. Много по-важни са филологическите, историческите и географските му съчинения. Негово дело са [[трактат]]ът “Тълкувание на граматиката”, “Ашхарацуйц” на вардапета Вардан” и “Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан”. Последната е написана в 1267 г.
Line 12 ⟶ 15:
Истински ценната за арменската история част от труда е тази, в която се описват събития от XII–XIII век, на част от които Вардан е съвременник. В историята на арменския вардапет обаче има сведения, които очевидно не са взети от известните днес по-ранни автори. Сред тях е едно уникално сведения за българо-арменска война в [[Кавказ]], водена през [[198]] г. Има основание да се твърди, че по някаква неясна причина българите, било то на [[Балканите]], в Кавказ или в [[Средна Азия]], са били за Вардан обект на специален интерес. Той е бил високобразован за времето си [[учен]], но и като духовно лице и създател на висша учебна школа е имал достъп до редки и изчезнали днес древни арменски ръкописи. Това обяснява добрата му осведоменост по отношение на българите, както и факта, че благодарение на Вардан Аревелци до нас са достигнали уникални сведения за нашата история. С творчеството си Вардан Велики се нарежда до [[Мовсес Хоренаци]] и Ананиа Ширакаци като изключително ценен източник на сведения за най-ранната българска история.
[[Категория:
| |||